wishpin
44 el resultado
АНАЛГИН ЗА ФИНАЛ
Тъжните утрини, в които слънцето забравяше за бледорозовия си нюанс, се усмихваха уморено от календара. В тези дни вятърът спираше да си играе с листата. Завираше се в рошавите корони на дърветата и апатично надзърташе. Облаците наперено се спускаха до земята и сълзяха при допира си ...
Тъжните утрини, в които слънцето забравяше за бледорозовия си нюанс, се усмихваха уморено от календара. В тези дни вятърът спираше да си играе с листата. Завираше се в рошавите корони на дърветата и апатично надзърташе. Облаците наперено се спускаха до земята и сълзяха при допира си ...
849
2
ВЧЕРА И ДНЕС
Вчера всичко беше различно. Тъжно е как любовта се оглежда в нас и си заминава. Бавно и без да се обръща. Моето „почакай“ увисна наред с неказаните думи. Благодаря, че превърна болката ми във форма. Благодаря, че ми подари свободата. Гледам невинното ù лице, устрема в очите ù, и разбира ...
Вчера всичко беше различно. Тъжно е как любовта се оглежда в нас и си заминава. Бавно и без да се обръща. Моето „почакай“ увисна наред с неказаните думи. Благодаря, че превърна болката ми във форма. Благодаря, че ми подари свободата. Гледам невинното ù лице, устрема в очите ù, и разбира ...
982
3
ЛЕКА НОЩ, ЕЛИЗАБЕТ
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до св ...
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до св ...
731
3
Последната илюзия
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...
896
3
Т А Т К О
Животът ти напомня смокинов цвят.
Един безкраен опит да прескочиш една фалшива реалност. Споменът за щастливото ми детство изхвърля песента на грозното патенце, чиито строфи безпогрешно редиш.
Благодаря, че ми показа пътя към дома.
Сега обаче имам нужда от теб, от извехтелия ти балтон, от ...
Животът ти напомня смокинов цвят.
Един безкраен опит да прескочиш една фалшива реалност. Споменът за щастливото ми детство изхвърля песента на грозното патенце, чиито строфи безпогрешно редиш.
Благодаря, че ми показа пътя към дома.
Сега обаче имам нужда от теб, от извехтелия ти балтон, от ...
1280
4
Сега
Преди да повърна себе си,
в безконечния опит да прескоча страховете си,
днес, когато си различна,
сега в нежелания отговор. ...
Преди да повърна себе си,
в безконечния опит да прескоча страховете си,
днес, когато си различна,
сега в нежелания отговор. ...
616
1
ОСОБЕН УРОК
Изгаря ме твоето Аз,
оставяйки алени символи.
Дъждът се стича по лицето ми,
парейки с жарта на сълзите ти. ...
Изгаря ме твоето Аз,
оставяйки алени символи.
Дъждът се стича по лицето ми,
парейки с жарта на сълзите ти. ...
798
2
Билет за Рая
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави с ...
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави с ...
1765
3
Колко го искаш?
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...
987
1
Прости за времето
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...
809
4
ТЕЗИ ДНИ
Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.
Чаках тези дни в капан ...
Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.
Чаках тези дни в капан ...
1226
8
ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...
1005
7
К Р А Я Т
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...
839
1
ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...
1285
7
!!!
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собств ...
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собств ...
821
3
МОЯТ СВЯТ
Този свят е различен.
Безумен в лъскавата опаковка на илюзиите ни.
В този свят си обречен да намериш смърт,
изхабена и с повехналото обаяние на домакиня. ...
Този свят е различен.
Безумен в лъскавата опаковка на илюзиите ни.
В този свят си обречен да намериш смърт,
изхабена и с повехналото обаяние на домакиня. ...
872
2
ПОМОГНИ МИ!
Изградих този свят за нас.
За перфектния искащ в теб,
за самотния скитник в мен.
Къде да заровя вярата си в нашата любов? ...
Изградих този свят за нас.
За перфектния искащ в теб,
за самотния скитник в мен.
Къде да заровя вярата си в нашата любов? ...
1475
1
5
МИРИСЪТ
Свечеряваше се.
Вятърът донесе отнякъде миризмата на морска пяна. Богдан притвори очи и жадно пое това ново усещане. Малката русалка на рамото му приглади мокрите си коси и се обърна по посока на вятъра. Тя познаваше тази миризма, перката ù методично се задвижи във възпроизвеждането на сладо ...
Свечеряваше се.
Вятърът донесе отнякъде миризмата на морска пяна. Богдан притвори очи и жадно пое това ново усещане. Малката русалка на рамото му приглади мокрите си коси и се обърна по посока на вятъра. Тя познаваше тази миризма, перката ù методично се задвижи във възпроизвеждането на сладо ...
779
ДРУГАТА МЕЛОДИЯ
Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?
Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всич ...
Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?
Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всич ...
810
4
ШИЗОФРЕНИЧНО
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
1213
1
В СЯНКАТА НА ЖИВОТА
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...
754
2
БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...
781
1
СЮРРЕАЛИСТИЧНО
Зад гърба ми десетина чайки настървено търсят закуската си във вчерашните торби боклук. Пискливата им свада привлича кварталната глутница. Няколко опърпани помияра, които все още страхливо пристъпват от крак на крак. Това се повтаря, сякаш някой е забравил, че е натиснал REPLAY.
Идвам ...
Зад гърба ми десетина чайки настървено търсят закуската си във вчерашните торби боклук. Пискливата им свада привлича кварталната глутница. Няколко опърпани помияра, които все още страхливо пристъпват от крак на крак. Това се повтаря, сякаш някой е забравил, че е натиснал REPLAY.
Идвам ...
843
2
ДА ИГРАЕШ СЕБЕ СИ
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и о ...
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и о ...
1526
4
ЛУНАТА НА РАЛИЦА
Очертанията се размиваха, а после се сливаха с мълчаливо покорство. Дъждът отмиваше прашните следи на деня, толкова естествено и така непринудено.
Тя зарови ръката си в рошавия пясък. Лепкавите песъчинки блещукаха в насълзените очи на автомобилните фарове. Обичаше да наблюдава безсм ...
Очертанията се размиваха, а после се сливаха с мълчаливо покорство. Дъждът отмиваше прашните следи на деня, толкова естествено и така непринудено.
Тя зарови ръката си в рошавия пясък. Лепкавите песъчинки блещукаха в насълзените очи на автомобилните фарове. Обичаше да наблюдава безсм ...
1519
5
ВЪРВИ СИ
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...
918
4
ИЗМОРИХ СЕ
Колко време измина? Колко изгреви се изнизаха между пръстите на твоето безвремие? Колко нощи се опитвах да заспя без вторачения поглед на страха?
Часовникът отдавна не ми е приятел. Откриел е това и сега виси безразличен. Пулсът му стана ритмичен, гласът - му изчистен от онова прегракнало ...
Колко време измина? Колко изгреви се изнизаха между пръстите на твоето безвремие? Колко нощи се опитвах да заспя без вторачения поглед на страха?
Часовникът отдавна не ми е приятел. Откриел е това и сега виси безразличен. Пулсът му стана ритмичен, гласът - му изчистен от онова прегракнало ...
997
4
СОЛТА И ТИШИНАТА
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...
1097
4
НА СТОП
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Сам ...
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Сам ...
1490
1
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Забравих си шапката в киносалона. Филм с размазани субтитри, това видях.
В мъгливата вечер има само едно развлечение – да си забравиш някъде шапката. По мокрите улици минават безброй таксита. Нервните шофьори натискат клаксоните и изхвърлят псувните си на паважа. Вдигнати яки те размина ...
Забравих си шапката в киносалона. Филм с размазани субтитри, това видях.
В мъгливата вечер има само едно развлечение – да си забравиш някъде шапката. По мокрите улици минават безброй таксита. Нервните шофьори натискат клаксоните и изхвърлят псувните си на паважа. Вдигнати яки те размина ...
786
1
ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...
827
6
СЛАДОСТТА ОТ БОЛКАТА
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...
876
1
МЪДРОСТТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и см ...
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и см ...
2153
3
ВКУС НА ЯГОДИ
Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала тов ...
Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала тов ...
897
4
СЯНКАТА И ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...
1150
1
ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...
1117
2
ПРИТЧА ЗА ИСТИНАТА
Кралят на едно далечно кралство решил да си назначи придворен гадател, но се затруднявал с каква задача да намери най-достойния кандидат. Всякакви идеи минавали през главата му, но нито една от тях не била достатъчно трудна или непосилна за разгадаване. Един ден след прибирането н ...
Кралят на едно далечно кралство решил да си назначи придворен гадател, но се затруднявал с каква задача да намери най-достойния кандидат. Всякакви идеи минавали през главата му, но нито една от тях не била достатъчно трудна или непосилна за разгадаване. Един ден след прибирането н ...
3411
3
ФЕЯТА НА ЛИЛИИТЕ
Лятото изпрати последните си дни с фестивал на суетата. Поредният кораб с туристи се отдалечаваше от брега. Наближаваше денят, в който на пристанището щяха да останат само рибарските лодки, полюшвани и мокри от студените есенни дъждове. Крещящи чайки се гонеха по безлюдния плаж. До ...
Лятото изпрати последните си дни с фестивал на суетата. Поредният кораб с туристи се отдалечаваше от брега. Наближаваше денят, в който на пристанището щяха да останат само рибарските лодки, полюшвани и мокри от студените есенни дъждове. Крещящи чайки се гонеха по безлюдния плаж. До ...
778
3
РЕЗЮМЕ НА ТЪГАТА
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...
1663
2
БЕЛИТЕ РИБИ
Бели риби, точно толкова бели. Сънувах ги миналата есен. Беше дъждовен период, валеше така, сякаш никога преди това не бе започвало. Дърветата оглозгани стърчаха като надгробни плочи. Земята прогизнала повръщаше и навсякъде имаше огромни локви. Бялото бе изчезнало като цвят.
Тогава тези ...
Бели риби, точно толкова бели. Сънувах ги миналата есен. Беше дъждовен период, валеше така, сякаш никога преди това не бе започвало. Дърветата оглозгани стърчаха като надгробни плочи. Земята прогизнала повръщаше и навсякъде имаше огромни локви. Бялото бе изчезнало като цвят.
Тогава тези ...
680
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
