Изцеление
Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше силен и набит, нямаше никакви хронични заболявания, дори настинки не хващаше. Въпреки това, от 3 години насам периодично се разболяваше изведнъж, гореше в треска, не искаше да яде и нямаше сили дори да стане от леглото. От сутринта на предния ден отново бе болен. Причината я знаеха и докторът, и Калина, и Явор, но единствено Петър я разбираше истински и дълбоко.
На пода седяха момче и момиче на около три години. Улисани в разговора, родителите на момченцето не забелязаха, че Дарина отиде в другата стая. Там момиченцето седна на килима и започна да си играе тихо с новата си кукла, получена за вчерашния рожден ден. За Петър обаче това не беше рожденият ден на дъщеря му, а годишнината от загубата на съпругата му Елена.
Когато се разболяваше, той или сънуваше Елена, или мислеше за нея. Предимно спеше, не само защото така тялото му бореше болестта, но и защото така можеше отново да бъде с нея. В такива моменти Калина все му казваше, че бълнува или мята крайници насън. Но в сънищата си той беше щастлив, поне в началото.
Отново се запознаваше с Елена. Тогава той се беше затворил в себе си, защото човек, когото беше считал за приятел, го беше убедил да започнат свой бизнес след университета, но после го беше измамил и завлякъл с много пари. Беше го заболяло не от загубата на парите, а от предателството. Елена обаче беше безкрайно търпелива и добра с Петър, помогна му отново да повярва в хората. В съня си боледуващият отново виждаше годежа и сватбата си с нея. Отново плачеше с любимата си Ели, когато след повече от две години опити за дете тестът ѝ за бременност беше положителен. Сякаш всички очакваха от него да е твърд и да контролира чувствата си, защото беше мъж и при това с име, означаващо “ камък”, но той плачеше от щастие много пъти по това време. Сълзите му бяха чисти и невинни, като на дете. Плачеше, защото беше с най- прекрасната жена на тази земя, защото мечтата им беше напът да се осъществи. Бременността на Елена не бе никак лека, но той всячески се опитваше да ѝ помогне и да я облекчи. Двамата се радваха при всеки преглед, спретнаха си малък празник, когато лекарят им каза, че очакват момиченце, въпреки че за тях полът не беше от значение.
И тук започваше страшната част на сънищата му. Споменът му от онзи ден беше кристално чист, защото най- добрият ден в целия му живот се превърна в най- ужасния. Когато контракциите ѝ започнаха, той ѝ каза, че всичко ще бъде наред, а тя му прошепна, че го обича. Никога не му го казваше дежурно, но този път беше най- специалният, най- магическият.
О, какъв глупак беше! Мразеше се заради последните си думи към нея, оказали са заблуда. Нищо не беше наред. Ако той не беше поискал дете, ако детето не се беше получило... тя още щеше да е тук.
И тук започна да мята с крака и ръце, макар да не го осъзнаваше. Не искаше отново да изтърпи болката, не можеше. Но сънят му продължаваше. Сестрата дойде и му съобщи ужасната новина, а усмивката му- тази така наивна усмивка, се изпари за години напред. Изтърва цветята в коридора, това не можеше да е истина.
Кръсти детето, както Елена бе пожелала, и си го прибра. На погребението вече се беше превърнал в това, което беше и до днес- призрак. Хем беше там, хем не беше. Сълзите му дори не можеха да бликнат, нищо не беше както преди. Хората му казваха, че времето лекува всичко, но него го болеше сякаш все повече с всеки ден, с който се отдалечаваше от предишния Петър. Искаше да бъде твърд, пред другите да изглежда силен, но това беше много трудно. По- късно даде Дарина на Калина, която също наскоро беше станала родител. Беше за малко, но с течение на времето ставаше все по- често и за все по- дълго. Ключът от спалнята седеше на шкафа в хола, където спеше вече, и го измъчваше. Не можеше да влезе в тази стая, да пипа вещите, които тя бе пипала, да развали техния малък идеален свят...
Той отвори очи. Цялото му тяло гореше и сърцето го болеше все повече с всеки удар. Едва дишайки, той погледна пред себе си и видя Елена. Отново затвори очи, но все още я виждаше. Беше облечена в онази бяла болнична нощница, а на краката ѝ още бяха онези чехли. Беше обляна в светлина и протягаше ръка към него, а косата ѝ с цвят на кафе се стелеше по раменете ѝ. Петър отново отвори очи. Съпругата му заговори с онзи глас, който понякога отекваше в главата му, щом си я спомнеше. Гръдният кош го заболя още повече. Разкашля се, сякаш искаше да изхвърли нещо от дробовете си.
- Ела!- каза тя.- Ела при мен!
Очите му се напълниха със сълзи.
- Хвани ръката ми, Петре!
Щом тя го нарече по име, той се разрида, защото от три години да е отново с нея беше единственото му желание. Където и да беше Елена ( макар да беше сигурен, че е в рая), той пак би я последвал, пак би хванал нейната топла и мека ръка. Каза си, че вече всичко е наред, защото най- сетне щеше да бъде отново с нея.Седна върху краката си и протегна ръка към съпругата си... Дарина изведнъж извика:
- Татко!
Петър замръзна. Тя го считаше за свой баща, въпреки че той не прекарваше толкова много време с нея, пък и дори тогава се носеше като дух и я обвиняваше безгласно за смъртта на майка ѝ.
- Татко!- повтори детето с треперещ глас, докато гледаше баща си с мокрите си шоколадови очи- очите на Елена. Петър погледна отново към любимата си, която все още протягаше ръка към него. Той искаше да поеме ръката ѝ, да я притегли в прегръдките си и никога да не я пусне... но не можеше. Макар да не беше сигурен какво имаше от другата страна, знаеше, че от тази едно момиченце се нуждаеше от него. Никога нямаше да изостави Дарина. “ Тя наистина е дар!”, помисли си и каза:
- Съжалявам, но не мога.Трябва да те пусна. Винаги ще те обичам, Елена!
На лицето на съпругата му грейна най- прекрасната усмивка, която беше виждал някога. Елена прошепна:
- И аз ще те обичам вечно! Затворѝ очи и ще изчезна!
Той си пое дълбоко дъх и зарови лице във възглавницата. След толкова време най- сетне даде воля на плача си. Цялото му тяло се разтърси, докато ридаеше. Сдържаните сълзи са най- солени, но за него бяха пречистващи, защото за малко той не можеше да мисли, а точно това му трябваше- да обърне внимание не само на разума си, но и на сърцето. Щом най- сетне вдигна глава, Елена я нямаше. Вече бе готов да се изправи пред най- ужасната мисъл- Елена никога вече нямаше да се върне. Тази мисъл беше болезнена, но и пречистваща душата му, защото той разбра... Умрелите никога няма да се върнат, но ние трябва да живеем своя живот, да сме щастливи въпреки всичко. Прегърна Дарина и усети как сърцето ѝ бие бързо. Той целуна главата на детето и си помисли, че неговото сърце също бие. И двамата плачеха, когато Калина влезе в стаята, казвайки:
- Нося ти вечеря!- погледна ги учудено и тъкмо щеше да се опита да ги успокои, когато Петър каза:
- Искам да ям с вас в гостната!
- Можеш ли да станеш?- изненада се сестра му. Той кимна, радвайки се, че отново може да се усмихва. Изправи се бавно, отиде до шкафа и взе ключа за спалнята.
- Ей сега идваме!
Поведе детето си към вратата на стаята, заключена от три години за очите, пръстите и сърцето му. Щом влезе, мъжът вдиша дълбоко, остави Дарина на леглото и отиде до тоалетката. Погледна се в огледалото и извади от кутията с бижута любимия медальон на Елена. Сложи го на момичето, въпреки че му беше твърде голям, и му се усмихна. Дъщеря му му отвърна с прелестна усмивка, изпълнена с обич, и той си представи как тя пораства.
© Лилия Ицкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Щурак - чувствено чувство! Не пия - така съм си родена.
-
Браво,сега разбрах хареса ми много разказа!Поздрави!
-
Хубав разказ. А за 15-годишна - даже много, много хубав! Продължавай да пишеш, момиче!
-
Само не разбрах Петър е нямал,но другите имали ли са хронични заболявания и как се връща при него Елена,през деня ли,през нощта ли...!
-
Художествена академия? Каква специалност?
А някъде някой да е написал на авторката да не пише? Така ли разбираш критиките? -
И "доброто ченге" се появи!
-
Аз коментирам творбата. А за първото си изречение, извинявай.
-
Щурак - нищо не се пише просто така, за да го има. Авторът трябва да пише за причините, а не читателят да гадае. Ти разлика между описание и обяснение правиш ли? Ай не ми отговаряй, и спри вечно да коментираш коментарите на коментиращите, а не творбите!
-
Абе, Пепи, някой път имам чувството, че си пияна. Първо написа, че имало излишни описания, сега пък липсвало описание какво било предизвикало смъртта на родилката. Кой пък го интересува това. Идеята на разказа е съвсем друга. Ама ти искаш Петър и Елена да са катастрофирали по негова вина, Елена полу-мъртва ражда, умира, но бебето оцелява - турски сериал
Повечето вини, които хората изпитват през живота си, са неоснователни, също и обвиненията -
Наистина пишеш много добре за възрастта си. Пиши, продължавай!
На първо време да не ти пука и за правила на писане, граматика дори. Тук всички са добронамерени. Дори и Пепи. 🙂 -
Не може някой да почине просто така. Недообмислено е, само и само да изведеш на преден план идеята за изцелението. Няма действия без последствия, както и последствия без предистория.
-
След като в тийнейджърска възраст пишеш толкова смислено, интересно и затрогващо, мога да си представя как би писала когато натрупаш и повече житейски опит! Браво, Лили! На добър час! И късмет, разбира се!
-
Много благодаря за позитивните коментари и насоките!
Пепи, Елена е починала при раждането. Просто така се е получило и никой не е виновен. -
Всеки си има стил на писане, едни по-описателно, други по-лаконично, ти ще си намериш своя, но по-хубавото, е че имаш мисъл и я следваш, и разказваш добре, за да увличаш читателя.
Ще се радвам да прочета още твои неща. -
Сравнително добре е подредена историята логически, с някои забележки: избягвай прекалените описания. Знам, че сега това те изкушава, понеже искаш да облечеш мисълта си колкото се може по-добре в думи, за да те разбере читателят. Работи върху изреченията, и избягвай клишетата: “дежурно”, “коса с цвят на кафе”, “шоколадови очи” например.
Последен съвет: пиши за себе си, но отвреме-навреме казвай “Благодаря” на читателите си. Те го заслужават. -
Много добре написано. Само в детайлите има пропуски и излишни описания. "В малка българска къща" напр. А така и не разбрах защо е починала жена му: болна ли е била, нещо при раждането ли се е случило, защото ако е грешка мъж да иска дете и жените да спрат да раждат, светът как ще е доживял до сега? Все пак ако не се знае чия е вината, защо е изцелението? Псевдовина?
-
Заслужаваше си четенето. Хареса ми- стегнато написано и добро.
-
БРАВО,... още веднъж , БРАВО,,,вълнуващо за мен...Нещата от живота описани в 7 минути четене...
-
Браво Имаш ясна мисъл, хубаво разказваш. На 15 години пишеш много по-добре от повечето възрастни писачи тук
Дано да е твое, щото ако не е, местната полиция, ще те хване
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
