Водна_лилия
28 el resultado
Боян избягваше най-популярните маршрути. Като момче бе посетил най-известните дворци, музеи и паркове в няколко европейски столици, но всяка ескурзия го беше разочаровала. Той не бе споделил това на никого. Все пак тези забележителности бяха едни от най-известните в света и всички около него ги прев ...
  179 
Във филма “ Лейди бърд” ( 2017 г.) главната героиня Кристин иска да напусне родния си Сакраменто, защото за нея това е малък и скучен град, лишен от култура. Когато обаче се премества, младата жена осъзнава колко красиво е мястото, на което е отраснала, и колко ѝ липсва. “ Не мислиш ли, че може би л ...
  224 
Дълго гледам как Емилия се отдалечава, но не тръгвам след нея. Когато идвахме тук преди, винаги си помагахме с катеренето по камъните, които разделяха малкия и усамотен плаж от външния свят. Сега обаче знам, че тя няма да поеме ръката ми и нито една от нас няма да дойде тук отново. На мен ще ми липс ...
  342 
Две числа и тире между тях –
няма снимка, само име и няколко стиха
и твоя некролог сред другите скриха,
но аз точно на това място се спрях.
Извини ме, аз не зная кой си бил, ...
  269 
И ето, вятърът отнесе глъчката омайна
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира, ...
  257 
От задната част на пикапа Макс гледаше стопанина си и тихо скимтеше. Дамян сякаш не искаше да обърне поглед към него и дълго остана пред къщата, говорейки със съпругата си Виолета. Кучето, което слушаше тихите им и тревожни гласове, отдавна вече усещаше, че нещо не е наред. Младата жена леко люлееше ...
  412 
Трябва да минеш по моста със затворени очи и без да го докосваш, като в същото време мислиш за желанието си. Винаги съм считал това за сантиментална измислица, но днес имам нужда някак да подредя хаотичните си мисли и да намеря смисъл в това, което ми се случва. Искам да се чувствам отново сигурен.
...
  1551 
Докато вървя по заснежения тротоар, хората наоколо ме подминават, свили се в палтата си. Всички бързат да се приберат на топло и да си починат, никой не вдига поглед нагоре. Липсват усмивки, смях, тихо бъбрене... сякаш просто искаме да избягаме от студената, сива улица, а самотата витае из въздуха.
...
  607 
Ставам от леглото и си вземам телефона от чантата, а на екрана светва часът: 3:10. Никога не съм стоял буден до толкова късно, но знам, че тази нощ няма да мога да заспя. Преглеждам имената в телефонния си указател- някои бивши съученици, които отдавна не съм чувал, близки и далечни роднини, учителк ...
  1321 
Следващите месеци не бяха по-леки, но Светлин все по- често се усмихваше и знаех, че той ще оздравее, ще получи нов шанс за пълноценен живот. Запомнила съм следните думи на Ванина от този период:
- Всъщност това, което ни свързва, е майка му. И двамата я наранихме, потънали в собствения си малък свя ...
  1330 
Отново бях доста заета- ходех в благотворителната агенция, прекарвах време със семейството си, често отивах и в клиниката. Имах много задачи, но знаех, че дните ми са пълноценни и прекарани с хора, които са важни за мен, затова бях щастлива. Носех на Светлин снимки на родителите му и му разказвах за ...
  650 
Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
  648 
Откакто се беше затоплило, баба Божана все по- често излизаше на пейката до площадката. Другите възрастни жени от квартала, които се събираха там, чуваха потракването на бастуна ѝ и малко след това тя сядаше до тях усмихната и с вечния си поздрав:
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за ...
  420 
По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като з ...
  940 
На следващата сутрин закусвах мълчаливо със Светлин на масата в неговата кухня. Усещах, че нещо се е случило, но чаках събеседника си да заговори. По някое време той вдигна поглед и промълви:
- Тази нощ сънувах как бях хлапе и с татко плувахме в морето. Той се гмурна, взе един рапан от дъното и ми г ...
  770 
Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява? ...
  731 
Известно време седях в чакалнята и се опитвах да бъда спокойна, когато жената, до която бях седнала, ми каза тихо:
- Притеснявате ли се за сина си?
- Той не ми е син.
- О, извинете, просто така си помислих. Видях, че сте доста нервна, и реших, че мога да Ви успокоя. Имате ли нещо против да си погово ...
  860 
Вероятно Любов беше права за това, че не мога да помогна на хора, които не искат помощта ми, но искрата от младините ми отново се беше разпалила в мен и ме беше изпълнила с надежда. Светлин беше едва на двадесет и четири, пред него имаше толкова много пътища и възможности. Нима беше непоправимо, ним ...
  1353 
Прибрах се в София и се опитах да забравя за случилото се, но понякога се сещах за Любов. Фактът, че тя се бе затворила за мен, ме изпълваше с печал, но си припомнях, че помощта ми е била отхвърлена и няма смисъл да се измъчвам.
Неусетно се изтърколи зимата, раздадохме си мартенички и няколко дни по ...
  1074 
Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Любов изглеждаше много по- възрастна, косата ѝ беше изцяло бяла, някогашната ѝ перфектна стойка се беше превърнала в прегърбване, а очите ѝ бяха мътни и празни. В онзи момент се сетих за няколкото пъти, когато ги бях посещавала в последните месеци на Атанас. Любо ...
  1285 
Въпросната Ирина се оказа гостоприемна и отзивчива жена в средата на двайсетте, която с охота се съгласи да ми разкаже всичко, което знаеше за Любов.
- Живеех в този блок през цялото си следване. – обясни ми домакинята, след като беше напълнила чашата ми с чай догоре и беше отрупала чинията ми със с ...
  926 
След погребението на Атанас писмата на Любов оредяха, а и телефонните ни разговори бяха доста кратки. Отначало предложих на приятелката си да поседя известно време при нея и Светлин във Варна, но тя учтиво отклони предложението ми. Един ден открито ми каза:
- Виж, Вени, в момента имам нужда от тишин ...
  612 
Когато си млад, не обръщаш внимание на отлитащото време, но в един момент откриваш първия си бял косъм... осъзнаваш, че децата ти са вече в гимназията или в университета, а мисълта за следващия ти рожден ден те изпълва с тревога. Въпреки че остаряването е естествен процес, ние често не можем да се п ...
  1427 
Любов се записа да учи филология, а аз влязох икономика. Всъщност това не беше моята материя, дори нямах желание да уча висше, но родителите ми искаха да наследя бизнеса им, а аз нямах смелостта да им кажа, че не искам това. С Поетеска следвахме в доста отдалечени университети, но редовно говорехме ...
  830 
В онази топла септемврийска утрин, когато за първи път видях Любов, из въздуха трептеше вълнение, защото беше първият ден на гимназията. Всички се побутваха, шептяха и се смееха... освен едно слабичко и ниско момиче встрани. То ту приглаждаше полата си, ту сресваше с пръсти черната си коса. Отидох д ...
  2333 
Здравейте отново, скъпи читатели на моя блог!
Днес искам да засегна една важна тема, а именно началото на заниманията с писане. Повод за това мое желание е един имейл, който получих от 9- годишната си почитателка Катя Мирчева. В него тя ми разказва, че е сънувала как е известна и успешна писателка, ...
  910  36 
Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше ...
  678  19 
На семейството ми
Катя не си бе представяла по този начин седемдесетия рожден ден на дядо си.
От малка си спомняше как нивите се размазваха, докато колата им ( стар червен Опел) стигаше до малкото, но китно селце. Помнеше всичките изтощителни празненства в градината, многото ядене и пиене, смеха на ...
  1191 
Propuestas
: ??:??