Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! – изкрещя жена му. Беше грозна без грим. Но и косата ѝ беше напълно ужасна. Приличаше на Горгона.
– Добро утро! – отговори той и изпрати въздушна целувка.
– Тъпанар! – изплези му се тя и се тръшна върху своята възглавница. Поприбра я с двете си ръце, за да не би да търси и под нея.
Под леглото нямаше нищо, в единствения му домашен пантоф – също.
Странно. Как изчезват вещите – внезапно и ей-тъй без причина, сякаш се дематериализират. Затова човек не бива да се привързва към вещите, особено когато те нямат собствена стойност.
Ала това, което търсеше, не беше вещ. То беше навсякъде и едновременно никъде. Такава вещ няма.
Отиде в тоалетната да потърси.
– И да не се връщаш оттам! – чу жена си от ...