Вълевски се е върнал от Гърция. Както ви казах в началото, той беше единственият човек от общежитието, с който поддържахме що-годе нормални човешки отношения. В момента минавах покрай една кръчма и чувам, че някой ме вика по име, обръщам се - Вълевски.
- Бегом! - маха с ръка той като ме видя от другата страна на улицата. Минавам от другата страна на тротоара и се здрависваме енергично. Пренасяме се в кръчмата, за да полеем събитието. Вълевски носи на масата бутилка водка и луканка за мезе , а за мен фъстъци. И както казват руские люди: поехали! Наливам догоре една водна чаша. Времето минава; чашите дрънчат по масата. Появяват се нови лица, които не познавам, явно подушиха кьорсофра, нали Вълевски е платец на сбирката, държаха се с с него като с кинозвезда, той обича да го четкат и поръчва ли, поръчва...
Мъртво пиян се прибирам горе в общежитието. Нямам идея как съм си влязъл в стаята. Луда работа. На другия ден се събуждам чак към обяд. Гони ме отвратителен махмурлук. За кой ли път се ...