На другия ден се събудих и тъкмо мислех да се поизлежавам, когато все пак реших да погледна часовника; беше осем и пет. Скочих и се заобличах набързо - автобусът за градчето беше в осем и половина. Нямаше време дори за кафе; явно ще го пия там. След десет минути бях готов и след като запалих сутрешната си цигара, на разсъмване поех към спирката. Съседът ми бе застанал до вратата и удряше нещо с някакъв чук. Като ме видя, ми поиска цигара. Извадих и му подадох.
- Какво ще кажеш за противниците в нашата група? - имаше предвид жребия за световното по футбол; с него преди години говорехме за мачове.
- Ами какво да кажа, бива си я групата.
- Ще ги бием ли?
- Божа работа.
Няма божа работа! Ще ги смачкаме!... С тоя отбор, дето го имаме, няма кой да ни спре!
Не му отговарям, а продължавам към спирката. Автобусът не ме кара да го чакам дълго, като пристига с обичайното няколко минутно закъснение. Настаних се вътре и се замислих. Разбрах, че съм пристигнал, чак когато автобусът започна да се изп ...