Изповедта на едно паве.
Тук дойдох с братята и сестрите си по римско време. Градът се простираше на три тепета и го бяха нарекли Тримонциум. Преди да дойдем тук, кривите и тесни улички бяха покрити с отъпкана сивкава земя, която лятно време се превръщаше в прахуляк, а през есента и пролетта в лепкава кал. Само през зимните месеци улиците бяха чисти, и за радост на децата, бяха покрити със дебел, пухкав сняг. През студените, но слънчеви дни, децата се спускаха, със собственоръчно сковани, малки и голями шейни, по стръмните улички, падаха, ставаха, но зачервените им от студа лица, грееха като малки радостни слънца, а тънките им весели гласчета огласяха целия град. Качваха се до Амфитеатъра и от там се спускаха и летяха с радостни викове, чак до черквата. А когато паднеше нощта, хиляди звезди обсипваха небесната шир, загледани влюбено в сребърната тепсия на луната. Иззад кадифените завеси на пенджеретата намигаха газени лампи, осветявайки тъмните сокаци, по които понякога се промъкваха и ...