-ШЕСТА ЧАСТ-
След половин час Люк вече бе станал притежател на гипс с най-различни рисунки,които сестрите му бяха оставили като "спомен".В осем часа вече си бяха вкъщи.Уморени и мълчаливи...Вечерята бе досадна и мъчителна за всички...
-Хайде,милички!Време е за сън.
-И за приказка!-Карлос си опитваше пони от части да разсее нарасналото напрежение...
* * *
До приказка така и не се стигна.Децата заспаха веднага щом ги завиха с любимите им пухени завивки.Ан и Карлос последваха примера им,но денят беше тежък и двамата не можеха да заспят.Ан усети топлите му устни върху рамото си.
-Скъпа,спиш ли?
-Не,опитвам се,но не мога...
-Аз също.
Устните му отново докоснохо голата й плът.Този път по-настоятелни и дръзки.
-Карлос,моля те...Остави ме...
-Защо?Не ме ли желаеш вече? ...