Жени
ЖЕНИ
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - ярката светлина усили усещането за главоболие. Стана вяло и отвори прозореца - свежият хлад подгони миризмата на скъп парфюм и алкохол. Влезе под душа и застина под силната струя... Водата отми накъсаните, мъгливи спомени - вечеря с много алкохол, разюздан секс и още алкохол. Отми и отвратителното усещане за мръсотия, което винаги оставаше след такава нощ... Подсуши се, метна халата на леглото и седна пред огледалото - гола. Взря се критично в красивата жена срещу нея - кожата беше блестяща и свежа, едва доловимите бръчки бяха проблем единствено на козметиката ù, а и възрастта ù можеше да си ги позволи - минаваше 40. Само... облегна лакти и се приближи към отражението си, само погледът беше угаснал. Не беше изгубила искрата, но от много време блесваше в очите едва след първата глътка алкохол. И тогава - беше неотразима и забавна, и съблазнителна, и още по- красива... Положението ù го изискваше и средата, в която се движеше, но най-вече тези, от които получаваше безумно скъпите подаръци. Благодарение на тях живееше живота, който беше абсурдно да си позволи сама. Красота, интелигентност и малко лична драма, превръщаха в неин обожател всеки, от когото имаше нужда - независимо от поста, длъжността и ранга. Успяваше да ги омагьоса и пристрасти към себе си така, че дори след финала на връзката ù оставаха предани - всички, без изключения. Нямаха право да я търсят след края, тя, да - по всяко време. Никога не се чувстваше длъжница за лукса, който ù осигуряваха. Излизайки с някого от тях, усещаше надутото до пръсване его и задоволството, с което афишираха връзката си с нея... Пито - платено. Силното кафе стопи главоболието. Отвори гардероба, съдържанието му вероятно струваше колкото гарсониера в идеален център. Избра тоалета и следващия час отдели за подходящия грим и аксесоари. Излезе от апартамента безупречно стилна, както винаги. Високите токчета отекваха със самочувствие, а полюшващата, грациозна походка моментално привлече погледите - независимо от пола. Парфюмът се понесе на крачка след нея и събуди желания - независимо от възрастта. Извади ключовете за колата, от близката част на паркинга ù намигнаха стоповете на поръчков мерцедес - подарък, достоен за класата на Валерия.
*****
Стефания се протегна в леглото и отвори очи. Проблемите налетяха - децата, банката, липсата на работа, непостоянните настроения на мъжа, когото обичаше... Стана и влезе в банята. Затвори очи и си представи как водата отмива грижите... Уви кърпата около мокрото тяло - не се подсушаваше, обичаше водата да попива в кожата ù до последна капка. Излезе на терасата - майското утро кипеше от цветове и аромати. Примижа с удоволствие срещу слънцето, усмихна се на подгонените от ветреца облаци и вдъхна коктейла от трева и люляк... „Изумително е... благодаря Ти, Създателю! ” Пусна „Животът е прекрасен” на Джейсън Мраз, хвърли кърпата и затанцува - всяко движение беше чувство... Погледна отражението си в гардероба - единственото огледало беше в банята. Мислено благодари на Бог, че е такава, каквато е - на тези години. Тялото ù беше съвършено, косата - жива и лъскава. Лицето нищо особено, но усмивката и блясъкът в пъстрите очи бяха като магнит, който не просто притегляше... С излъчването си подаряваше надежда и можеше да събуди оптимизъм в най-отчаяния.
Седна пред компютъра и писа с вдъхновение - музата ù изобщо не се интересуваше от проблемите, които в последните месеци бяха като лавина. Преди да стане, прегледа хороскопа си и се усмихна... „Невероятен ден!?”. Нахлузи дънките, поколеба се за тениската, но всъщност зеленото винаги ù носеше късмет. Малко спирала и гланц за устни - намигна закачливо на отражението си, обу кецовете и изхвърча от апартамента. Двете плитки, облеклото, походката - всеки би се изсмял, ако му каже, че минава 40-те... Очите ù бяха слепи за мръсотията по улиците, а навъсените и угрижени лица просто я натъжаваха. Мислите ù бяха устремени лястовици, усмихваха се и поздравяваха всичко, до което очите ù се докоснат - тревата, небето, птиците, дърветата, слънцето, уличните кучета и котки... За Стефания не само животът - Светът беше прекрасен...
****
Валерия излезе от болницата малко преди края на работното време. Мина през козметичката си, обиколи два-три бутика и с последните пари от смешната си лекарска заплата влезе в парфюмерия. Подуши поне двайсет аромата - продавачката се изнерви и реши, че е от тези, които никога не купуват. Реакцията на момичето просто амбицира Валерия:
- Може ли този на Диор?
- Да, заповядайте, но е много скъп...
- Мислите ли, че не виждам цената? – подуши го, не ù хареса, но реши да закове девойчето. – Два, ако обичате!
Стъписаната ù физиономия извика усмивка на задоволство у Валерия, а с поглед ù каза: „Аз мога да си го позволя, ти никога!”
Погаленото его винаги вдигаше градуса на настроението ù. Помисли си на кого да се обади. Добре би си прекарала с Венци - сладък и забавен млад жребец, но имаше нужда от пари. Извади телефона и звънна на шефа на болницата - обожаваше я. От години му подхвърляше трохи от себе си, а той умееше да се отблагодарява за дребните ù жестове на внимание. Застаряващ и досаден - цяла вечер щеше да я гледа като хипнотизиран и дори нямаше да се наложи да се съблича.
*****
Стефания пусна и последния флаер. Тръгна към спирката с намерението да се прибере, но не устоя на изкушението - краката ù сами я поведоха към Индийския магазин. Влезе, бамбуковите висулки над вратата я поздравиха с мекия си плътен звук. Вдъхна аромата на сантал и поздрави собственика - вече я познаваше. Застана пред лавицата с книги и взе „Тибетска книга за живота и смъртта”. Усмихна се с извинение в погледа и попита:
- Може ли?
- Разбира се - намигна ù свойски.
- Някой ден...
- Знам, ще си я купите - усмихна се.
Стефания събра двете си ръце пред гърдите, кимна и без глас, само с устни каза „благодаря”. Седна на пода по турски в отдалечения край на магазина, с трепет отвори книгата на страницата, до която беше стигнала и се потопи в знанието.
- Обичате ли зелен чай?
Стресна се, собственикът на магазина стоеше до нея с чаша в ръка.
- Да обичам, но... О, Господи, съжалявам, днес прекалих!
Силен, ароматен и вкусен - отпиваха на малки глътки и се наслаждаваха като истински ценители. Поговориха за бездуховността на времето, в което живеят, за будизма и другите религии, за семействата си и децата...
- Спокойна и щастлива вечер, Рамчандра! Поздрави на съпругата и децата.
- Хармония и щастие в нощта, която е пред теб, Стефания.
Стефания слезе от автобуса и тръгна към блока, но се сети, че трябва да купи хляб. Взе голяма количка и сложи раницата вътре. Обикаляше бавно край рафтовете, представяйки си какво ще пазарува, когато... някой ден, когато няма да е само с пет лева. Спря пред стелажа с ароматните свещи и започна да вдъхва ароматите. Не устоя на канелено-ябълковата. Помисли си, че има бисквити и... хлябът отпадна. Излезе от магазина щастлива, не прибра свещта, носеше я в ръка. Мисълта, че е с жълти стотинки в следващите два дни изчезна заедно с празния портфейл в раницата.
*****
Валерия въздъхна с досада и остави телефона. Театър, вечеря и накрая десерта му - тя, черешката на тортата... „Трябва да го разкарам преди дванайсет! А утре - помисли си - никой и нищо! Ще се прибера и ще се наспя като хората...”
*****
Стефания остави телефона и извика: - Уауу... Отивам на театър! Какъв подарък! Какъв ден! - отвори гардероба и трескаво започна да се приготвя.
*****
Постановката беше прекрасна, актьорите великолепни...!
Валерия погледна тълпата от ложата: „Поне десет минути, докато се изнесат”. Беше гладна, а и вече имаше нужда от питие.
Стефания не помръдваше, зареяла поглед в спуснатите завеси на сцената - още беше в плен на магията... Стана, когато залата се опразни.
Валерия слизаше по стълбите.
Стефания излизаше от фоаето.
Очите им се срещнаха...
„Боже, колко е красива! – възхити се Стефания. - Но погледът ù - убийствено празен... Каква безизразност, след такова представление... Не е безизразност, досада е - досада до смърт. Преситеността е ограбила най-ценното - радостта от живота... Кой би завидял на такъв живот?” Съжали я и мислено благодари на Бог за всеки ден от своя си живот. Благодари и за умението си да изживява всеки миг като единствен и неповторим подарък на Създателя.
„Стилна е, макар отгоре до долу да е конфекция” - отчете Виктория. Друго я накара да задържи погледа си върху жената. Лицето - усмихнато, одухотворено... И очите - топли, искрящи... Валерия си спомни, че някога, много отдавна и тя имаше това излъчване. „Щастлива е!” – помисли си и ù завидя...
*****
Минаваше един, хлопването на входната врата подсказа на Валерия, че си е тръгнал. Надигна се от леглото - гадеше ù се. Тази нощ за първи път видя другото му лице. Галантният кавалер и изпълненият с обожание поглед изчезнаха още в колата, след вечерята. Заяви претенциите си, наложи волята си и я чука като обезумял - навсякъде. Цялото тяло я болеше - синините от зъбите му избиха. Видя запъхтяното му потно лице, усети тежеста на отпуснатото вече старческо тяло, ръцете, които я мачкаха хищно, гадния му дъх, олигавената му уста и... повърна. Разплака се. Затвори очи, като от нищото се появи лицето на жената от театъра... Завистта я нямаше, потопи се в добрите ù очи и си пожела да има нейния живот - нищо повече...
*****
Минаваше един - Стефания свали очилата и разтърка очи. Затвори лаптопа и излезе на терасата. Нощта уютно се беше сгушила под звездното небе. Вдъхна красотата и усети всепроникваща любов и благодарност към Създателя... Като от нищото се появи красивото лице на жената от театъра... Тъга се промъкна в душата на Стефания, погледна двете звезди, които наричаше очите на Бог и прошепна:
- Помогни ù, Създателю!
© Силвия Райчева Сеймира Дони Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ПЕТИНКА, ОБИЧАМ ТЕ МИЛА!
-
Съжали я и мислено благодари на Бог за всеки ден от своя си живот. Благодари и за умението си да изживява всеки миг като единствен и неповторим подарък на Създателя.
Друго надали е нужно!
С това си казала ВСИЧКО, Силве*! -
ТАНЯ, благодаря!
ЖУЛЛИ, благодаря! -
Вълнуващ разказ, Силви!
Удоволствието от прочетеното остава за мен, а на теб благодаря! -
Na koia ot dvete geroini se opredelia6 sega samata ti Ina4e razkaza ti e mnogo hubav i zatrogva6.
-
Благодаря ти!!!
-
Именно това е темата на моето стихотворение "Тя съм Аз" http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=68400
харесва ми, макар че идеята беден-богат е една от най-третираните... Поздрав! -
ДОЧКА, благодаря! Светъл ден...
-
Много добре съчетано като сюжетни линии .Актуално като информация.И вярноПоздравления!
-
МАГДАЛЕНА, благодаря!
Прегръдка! -
прекрасно послание, чудесен текст...
хубав разказ, Силвия... -
НЕЛИЧКА, благодаря!
ИДЕМИ, благодаря!
Поздрав... -
хм...
-
Остави ме без думи
-
ПЕТЯ, благодаря!
МАРТИНА, благодаря!
Прегръдка... -
Поздравления! Изградила си два невероятни образа, два различни свята и мироглед! Прочетох с удоволствие!
-
За момент ми се стори, че е една личност...като Джекил и Хайд.Напомни ми , че имаме възможност за избор.
поздрави! -
ИВОН, благодаря!
СЕСИ, благодаря!
Поздрав... -
Прочетох на един дъх! Много хубав разказ с невероятно послание! Поздрави!
-
ВИОЛЕТА, благодаря!
АНГЕЛ, благодаря!
АЛЕКСАНДРА, благодаря!
АНГЕЛ, благодаря ти!
Прегръдка...
-
Знаеш, че не мога да пропусна да се отбия тук...
... а, знаеш ли, че и никога не съжалявам, че съм го направил...
И си напълно права - не всичко е пари, приятелко, не всичко...
Поздравления!!! -
Интересно послание!
Много ми хареса! -
И аз като феичка. Поздрави!
-
Прекрасен разказ и поучителен!
-
СТЕЛЯНА, благодаря!
БЕЙБИНЕЛАБЕЛА, благодаря!
СВЕТЛЕНЦЕ, благодаря! Разбира се, че стават чудеса... (усмивка), само да имаме очи...
СТРАННИК, благодаря!
Светъл ден приятели... -
Жени...Живот...
Силвия!!! Чета и така съм се унесла...Стигам до "
краката ù сами я поведоха към Индийския магазин. Влезе, бамбуковите висулки над вратата я поздравиха с мекия си плътен звук. Вдъхна аромата на сантал и поздрави собственика - вече я познаваше...
Силен, ароматен и вкусен - отпиваха на малки глътки и се наслаждаваха като истински ценители."
и...усетих чуден аромат. Помирисах си пръстите, защото си бях подпряла брадичката, докато те четях, те ухаеха. Сякаш от екрана се разнасяше аромат на...чудо. Помислих се, че си внушавам, но...толкова истински си описала всичко. Аз познавам "тези" хора, говорила съм с тях...точно така е, както си го написала!!!
Сега ароматът изчезна. Или аз съм много впечатлителна или ти си вълшебница!!! -
Поздравления за хубавия разказ!
-
зелена, последните изречения ме разплакаха... Съжалих Валерия.
На мен ми беше близка Стефания, и аз като нея не признавам друго освен дънки, кецове и тениски. Разликата е, че посещавам едно китайско магазинче и до такава степен ме познават, че ми взеха номера да ми звънят ако са получили от любимите ми неща.
Благодаря, че ми създаде такава емоция, имах нужда. -
РОСИЦА, благодаря!
ВИЛДАН, благодаря!
ЛЮСИЛ, благодаря!
АНОНИМ, благодаря!
ВОДОЛЕЯ, благодаря!
ЛИЛЯНА, благодаря!
МАРИНА, благодаря!
ПЛАМИ, благодаря!
СВЕТЛА, благодаря! Може би... (усмивка)
АНИ, благодаря!
От сърце ви желая прекрасна вечер...
-
Човек никога не може да има всичко. Но този който е намерил вътрешната хармония, винаги може да оцени и малкото, и да му се радва.
Поздрав за този разказ! -
Захласнах се и ме грабна още от първото изречение!Мисля ,че ти си тази втората жена -Стефания, поне така го усетих!
-
Прочетох на един дъх! Поздравления, Силвия!
-
Прекрасно!!!
По добре с блясък в очите, не и с празен поглед!!! -
Много увлекателно... Видях два противоположни живота и усетих безнадеждността и щастието на героините ти!
Поздрав! -
Добър автор си, Зелена!
-
Буквално изчезнах от живота си, докато четях! Накара ме да бъда и двете жени, въпреки че съм трети тип Страхотна си, Силвия! Дано повече нежни същества прочетат!
-
Харесах посланието! Интересно си построила разказа. Поздравления, Силвия!
-
Много хубав разказ! Напомни ми героините на писателя Димитър Димов.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав!