Взех чантата си, напипах бележката с телефонния номер,.. ами телефон, нали нямам гръцка карта,.. бяха казали , че ей на такива повилиончета имало всичко и всичко знаели.. Излезе вярно....някаква жена подреждаше наоколо.
С жестове обясних какво искам, .. тя посочи апарата,... с треперящи ръце набрах тю.. тю.. тюю... нищо. Почаках малко.. тю..тюю..тюю.. някакъв глас избърбори нещо
- Вера,..Верчето търся,.. ало,ало,... ало,ало , ама да опустей трамвайното стъпало...
Дъра-дъра мамата спаси полужението...
- Извините, въй из Болгарии, да...что работает или нет - ме попита жената
- Да, да - отвърнах смутено .. о, спасиътелна сламка или направо пояс- от България съм..
Вклюих веднага на руски..
Не знам работи ли,.. българин съм,.. сега слизам от автобуса,.. уж щяха да ме чакат,.. имам телефонен номер,.. ето..
Тя взе листчето, набра номера, каза нещо на гръцки..
- Вот, гавари...
- Добро утро госпожице Вера,.. аз съм колегата на Мичоната,.. нали казахте да съм в неделя в Атина, ето дойдих,.. на т ...