Влакчето беше претъпкано. Мария се промуши между двама мъже и се хвана за хладното желязо на една от седалките. Трябваше да хване този влак, иначе щеше да закъснее за работа. Огледа се. Обичаше докато пътува да се вглежда в хората. Опитваше се да си представи какви са. Живееше от пет години в Мадрид и все още се изненадваше на цвтното общество в този град. Толкова различни нации и толкова разнообразни култури, традиции, събрани на едно място. Понякога се чудеше, как успяват да съжителстват.
Погледна момчето отдясно. Явно бе студент. По това време на деня ренфето* бе пълно с младежи, отиващи на лекции. Очите му бяха затворени. Наслаждаваше се на това което слушаше с белите си слушалки. А може би просто дремеше!? Отляво дребен и мургав еквадорец стискаше малка раница. Приличаше на строителен работник. Поне на такъв го оприличи. По напуканите му ръце имаше сиви ивици, приличащи на остатъци от цимент.
Влакчето ту се скриваше под земята, ту изскачаше на повърхността. Мария разкопча кафявото ...