Веднъж един ученик попитал учителя си , какво е живота?
- Раждане , израстване, узряване, помъдряване, презряване, кончина. Той е низ от случайности, премесени с реалност , обвити във време, породено от съзнанието ни. Животът е пътя към съвършенство, изпълнен с мъка и тъга, премесен с щастие (малко), посолени с много страх от всичко и за всичко, и най накрая поръсени с много надежда. Той е рамката в която живеем и която сами сме си поставили, за да го изживеем както трябва. Животът е холограмата на представите за него от аза, желаещ да постигне нещото, което е пропуснал през предишния такъв. Това е живота. Интересен. Предсказуем и същевременно непонятен, и уж имаш избор, а пък той е предрешен. Откачена работа.
Обичам го този живот „аджаба“, обаче не мога да му се насладя, защото в този ще съм нещастен или беден. Да, да ама не. След много години разбрах, че всичко е в нас. Ние сме и господа и дявола. Ние сме и бялото и черното, доброто и злото, горчивото и сладкото. Ние сме всичко и все ...