- Тате, защо оставихме мама сама?
- Защото вече не можем да й помогнем, синко.
- Но можем да я пазим, докато всичко свърши!
- Нямаме време за това. Прекалено опасно е. И безсмислено.
- Но на мен ми е мъчно!
- Ти ще станеш мъж някой ден! - смръщи вежди бащата. - Трябва да преодоляваш тези импулси. Те само ще ви пречат да оцелеете - ти и децата ти!
- Но, татко, ние можехме поне да я скрием, за да не я сквернят...
- Замълчи! Животът е борба, синко! Има закони и ние трябва да ги спазваме. Закони за оцеляване. Трябва да приемеш това като даденост!
- Аз обичам мама... - тихо и уплашено прошепна момчето.
- Не хленчи! - извърна глава бащата. - И аз я обичам!
В очите му за миг проблясна издайна влага. Но само за миг...
- Сега трябва да мислим как да спасим себе си! ...