Мелани Хънт проучи документите по проекта – тези на Никълъс и Хенри и тези на Томас Кинг. Разликата в двете папки беше значителна и тя направи няколко прости изчисления, целящи да покажат приходите и после печалбата за няколко години напред.

В четвъртък вечерта Никълъс я завари на бюрото в офиса, заровила глава в документи и изчисления.

- Томас Кинг се обади, ще се срещнем утре на обяд. Този път ще бъде делово. В моя офис. Проучи ли всичко?

Тя кимна.

- Добре тогава, утре в 9 в моя офис да обсъдим срещата.

Пожелаха си „приятна вечер”, тя прибра документите с намерение да ги вземе у дома си и да ги прегледа още веднъж тази вечер.

На излизане от сградата се срещна с Хенри Доу. Не беше го виждала от обяда във „Веселото сомбреро”, поздрави го любезно, а той, подтикнат от някакъв внезапен импулс, предложи:

- Искаш ли да вечеряме, Мелани?

Мелани беше уморена, предпочиташе да си вземе душ и да си легне, затова внимателно отклони поканата.

- Тогава ще те закарам – и без да дочака отговор, Хенри тръгна към паркинга. Мелани го последва, каза адреса си и докато пътуваха, разговорът се въртеше около предстоящата среща с Томас Кинг. Хенри спря колата пред дома ù:

- Лека нощ, Хенри! До утре.

- Лека нощ... – той проследи гъвкавата ù походка и с неохота потегли. Искаше му се по-дълго да бъде с нея.

***

Томас Кинг също беше разтворил книжата, които беше получил в събота вечер. Естествено, че забеляза разликите. Опитваше се да прецени какво ще се промени, ако приеме тези условия... Тази Мелани, откога ли работи за Никълъс? Досега не беше я виждал... И не беше като другите, които беше срещал... Всички жени, с които беше работил, преговарял или сключвал сделки, бяха хитри, практични, бързи и пресметливи. Бяха готови да влязат в леглото му, ако имаха изгода от това... А той беше готов да да ги приеме там със или без изгода. Тази... тази беше друга. И... беше интригуваща.

Томас се опита да се съсредоточи, прехвърли няколко страници, опита се да анализира, но между цифрите отново изплува лицето на Мелани Хънт, както когато му я представиха в ресторанта. Сигурно са искали да го впечатлят, Никълъс не беше вчерашен, знаеше с кого и как да прави бизнес, а и Томас знаеше славата, която му се носи – изтънчен сваляч, който преследва хубави жени. Това беше вторият проект, по който преговаряха директно двамата, а преди това Томас участваше в екипа, внедрил голяма поточна линия, така че знаеше достатъчно за Никълъс Стронг. При него всичко беше изчислено точно и отношенията му с всички бяха коректни. Томас обичаше да прави сделки с него именно заради коректността. А къде ли беше попаднал на тази жена? Едва ли е случайна, но при всички случаи беше отскоро в екипа му. Предишните пъти Никълъс работеше с едни и същи хора. Познаваше и Хенри Доу, макар и не лично до онази вечер. Явно, хлапакът имаше нещо в главата, щом го бяха направили съдружник. Но жената... жената събуди интереса му с пълната липса на интерес към него. Беше свикнал да чете в очите на жените възхищение, готовност до играят неговата игра, поласкани от вниманието му към тях. Долавяше кога какво желание се таеше в съзнанието им. Тази... го изненада – с появата си, с поведението си, с любезния отказ за диалог... Все едно му каза: Ето, тук съм, можеш да ме гледаш, но няма да получиш нищо повече!

Отново се върна към анализите си. Ама какво си мислят тези хора? Тука разликите са в пъти по-големи... Зае се отново да пресмята.

***

На другата сутрин в офиса на Никълъс тримата седяха около масата. Мелани се чувстваше неловко. Даже повече отколкото, когато беше примамка. Сега знаеше за какво става дума, но не се осмеляваше да каже нещо. Никълъс и Хенри говореха, без да ù обръщат внимание. Само Хенри, вгледал се за момент в лицето ù, попита:

- Добре ли си, Мелани?

Тя кимна и те продължиха да обсъждат предстоящата среща. Времето до идването на Томас Кинг мина неусетно. Посрещнаха го и след разменените поздрави всички седнаха около масата. Томас седеше срещу Мелани, днес тя изглеждаше делова и строга, но въпреки всичко – загадъчна. В един момент той осъзна, че всички чакат него. Той отвори куфарчето си:

- Аз прегледах документацията и искам да ви кажа, че не съм съгласен с променените параметри, господа.

И тук се развихри спор, всяка от страните излагаше предимствата на своя вариант. Разговорът заплашваше да се превърне в безплодно говорене... Мелани дръпна леко Хенри за ръкава и докато Никълъс и Томас продължаваха да обсъждат, тя му показа таблиците със снощните си изчисления. Според тях и двата варианта носеха почти еднаква печалба, само че срокът, за който бе заложена в двата варианта, беше различен.

- Господа, какво ще кажете за нещо ободрително? – гласът на Хенри пресече полемиката на двамата мъже. Докато Никълъс поръчваше на Бети кафе, Хенри прошепна на Мелани:

- Занимай го, докато говоря с Никълъс.

Тя кимна, но никак не се сещаше с какво да го „занимае”. Взе една чаша с кафе и попита:

- С мляко и захар ли?

- Черно, без захар, благодаря.

Тя взе кафе и за себе си и седна до него.

- Виждам, че имаме еднакво предпочитание към кафето – каза Томас, посочвайки с поглед чашата ù.

- Така се оказва, господин Кинг – усмихна се тя.

- Не искате ли да си говорим на малки имена, Мелани?

- Защо не... Томас – с крайчеца на очите си тя следеше Хенри и Никълъс, които разглеждаха нейната таблица. Томас пък разглеждаше нея и му се прииска да издърпа шнолите, които държаха косата ù в строг кок.

- Знаете ли какво бихме могли да направим с Вас, Мелани?

- Не знам, но Вие ще ми кажете, нали?

- Бихме могли да направим проучване на нашите еднакви предпочитания. Като начало стартираме от кафето.

- Добро начало – одобри с усмивка тя – какво следва?

- Не бързайте, кафето е дълга тема за проучване. Най-напред кога пиете кафе, дали е необходимост или удоволствие, как го предпочитате – винаги черно или понякога слагате сметана... Независимо от това, че сте толкова слаба, имате вид на човек, който обича сладки неща – и той демонстративно я разгледа отгоре до долу.

Мелани го погледна с интерес – ами той бил познавач на хората!

- Когато е по необходимост, го пия черно с малко захар, когато е за удоволствие – със сметана и канела или с разбит жълтък.

- Хм, какъв вкус има разбитият жълтък? Дори не съм чувал за това.

- Ех и Вие! Никога ли не сте топвали пръст в разбити яйца за кейк? Не? – Мелани се засмя, като гледаше удивената му гримаса – Пропуснали сте едно удоволствие! Колко жалко!

- Това е поправимо, нали? Такаа, значи сега кафето е по необходимост? – проточи той – Предлагам Ви, щом приключим тук, да отидем и да пием кафе за удоволствие. Какво ще кажете?

Този път Мелани не се ужаси от думите му, но все пак отказа:

- С кафето не бива да се прекалява, Томас. – тя поиска да каже още нещо, но в това време Никълъс помоли за внимание.

- Томас, хайде да отложим още веднъж договарянето. Мисля, че ще намерим решение, оптимално и за двете страни. Просто ни трябва малко време да довършим анализа.

Томас замълча, стигаше му за днес, вече не му се преговаряше. Някак нямаше настроение за това. Изобщо тази сделка не беше каквото беше очаквал. Той беше играч, харесваше му напрежението, високият адреналин, надхитряването, победата... Сега, обаче, всичко вървеше почти гладко, наистина, трудно се съсредоточаваше в присъствието на Мелани Хънт и затруднението му не беше свързано със сделката.

- ... разбира се, ако искаш, може да побързаме с изчисленията и да приключим тази вечер, ако бързаш... – гласът на Никълъс прекъсна мислите му, но той пак не побърза да отговори. Ако прекратяха срещата сега, тя щеше да си отиде, защото преди малко му отказа да се видят. Но пък щяха да се видят следващия път... Ако пък продължаха, щеше да е още малко пред очите му, но щяха да работят, а не да си говорят. Томас избра трети вариант. Винаги търсеше нестандартното решение.

- Какво ще кажете да вечеряме заедно?

Другите се спогледаха, не бяха сигурни дали предложението беше да довършат сделката на вечеря, или просто да вечерят.

- Първата ни вечеря беше много приятна, а утре ще довършим.

Погледна Мелани, лицето ù не изразяваше нищо. В очите на Томас пламна опасна искричка. Познаваше този тип жени – недостъпни и студени – те го привличаха най-много. Май все пак сделката щеше да си заслужава.