Мелани Хънт проучи документите по проекта – тези на Никълъс и Хенри и тези на Томас Кинг. Разликата в двете папки беше значителна и тя направи няколко прости изчисления, целящи да покажат приходите и после печалбата за няколко години напред.
В четвъртък вечерта Никълъс я завари на бюрото в офиса, заровила глава в документи и изчисления.
- Томас Кинг се обади, ще се срещнем утре на обяд. Този път ще бъде делово. В моя офис. Проучи ли всичко?
Тя кимна.
- Добре тогава, утре в 9 в моя офис да обсъдим срещата.
Пожелаха си „приятна вечер”, тя прибра документите с намерение да ги вземе у дома си и да ги прегледа още веднъж тази вечер.
На излизане от сградата се срещна с Хенри Доу. Не беше го виждала от обяда във „Веселото сомбреро”, поздрави го любезно, а той, подтикнат от някакъв внезапен импулс, предложи:
- Искаш ли да вечеряме, Мелани?
Мелани беше уморена, предпочиташе да си вземе душ и да си легне, затова внимателно отклони поканата.
- Тогава ще те закарам – и без да дочака отговор, Хенри ...