Глава шеста
Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?
Не, каквото и да ми казвате – добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето започва на следващия ден – с въпроса: „Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога ще се оправят нещата у нас. И твърдят, че – според народното поверие – когато на сиромаха му се отели волът. Учените-песимисти – пак по тези поверия – казват, че ще стане, когато намерим под вола теле. А учените-реалисти се плашат какво ще напипаме, ако търсим теле под бик.
Но си е някаква перспектива. А в деня за размисъл ни остава само да почиваме. Защото е забранена продажбата на алкохол – а какво мислене без него? И затова си задаваме всякакви въпроси.
Защо само у нас, пресичайки на червен светофар, може да бъдеш бутнат от насрещен пресичащ? Защо у нас няма ...