Глава двадесет и шеста
Приказка за лека нощ
Ей тъй си зяпах в телевизора унесен в спомени, когато жената влезе, отбеляза, че пак не съм го включил и рече да се приготвям, защото е мой ред да приспивам внучето. То – естествено, че момче, естествено, че на мое име, естествено, че падащо си от тия годинки по компютрите, искаше все дядо нещо модерно да му разкаже. Мръщеше се на бабините си феи, змейове и юнаци, искаше приказки на ниво. Или – минаващи от ниво на ниво. Та седнах аз на ръба на креватчето и започнах да изсмуквам от пръсти и бедна фантазия нова измишльотинка:
Имало едно време една фирма в един холдинг. И в нея работели три секретарки. Но двете смятали, че тая работа е временна, надявали се да станат поне вицепрезидентки – стига да се запознаят с боса, и затова цял ден пиели кафета и клюкарели. А третата била тихо, скромно момиче, което вършело само работата на отдела, дори понякога пускало прахосмукачката и почиствало мокета. Та затова ехидните й колежки я нарекли Пепеляшка.
Ед ...