Глава тридесет и първа
За женското кормуване и мъжката логика
Издържах стоически гостуването и, с леко паниран от женските приказки мозък, се прибрах у дома. Нощта мина като нощ – кошмарни сънища за красавици, зовящи ме нейде си, и аз, сещаш се за нищо си. Плюс постоянните екскурзии до тоалетната. А на сутринта пийнах кафенцето, хапнах домашна кифличка и тръгнах към парка. Щото с Митето комшията имахме важна работа – да обсъдим последните /е, надявахме се да не са пък чак последните!/ новини. И баш тогава… Ама баш на ъгъла пред паркчето…
Дряяяян… И дъжд от джамчета…. Двете коли, сплетени като герой и героиня от нощен медицински филм, застинаха след въртежа си. От едната врата слезе напориста дама на доста средна възраст, отсреща й се запъти опонентът – мъж с бейзболна шапка. А от третата се затича полицаят, който съвсем случайно чакаше на десетина метра зад знака „Стоп”.
- Пак ли вие, госпожо – рече той укорително – Не запомнихте ли, че след ляв мигач следва завой наляво, след десен – ...