Глава тринадесета – за войната и мира

Аз нежно си допих напръстничето, рекох по едно в отговор, пък му заобяснявах на Тишо:

- Тише, голям свят, различни методики, братче. Ей го - надалече от нас кипи война. У нас ври мир. Там падат ракети и бомби. У нас се правят реформи. Там наблегнаха на патриотичното възпитание, поведоха народа по гордите пътеки на родната им история. У нас наблегнаха на космополитното образование, дадохме на чужденците под аренда славните територии на родната история. Там забравиха за партии, сплотиха се като юмрук, оставиха споровете за след войната.У нас настроиха отново партийните ножове, използваха за битки още мирното време. Там някакъв президент – стегнат, строг, спокоен – говори на хората на пресконференции, по телевизията, по радиото. У нас държавният глава – нервен, припрян, захилен, объркан - срича бързи преводи от английски и ни обяснява какъв добър цивилизационен избор сме направили. Нещо като участие в троянската война на страната на гърците... Ония, дето после си тръгнали обратно с награбеното... А Троя била разкопана 31 века по-късно...

Там вече са разрушени фабрики и заводи, хиляди останаха без работа. У нас ликвидираха, закриваха, затваряха, преструктурираха, милиони останаха без работа. Там горят домове, бежанци търсят закрила в чужди страни, по въздушни мостове им пращат топъл хляб . У нас затварят къщи, защото не могат им плаща данъка, съкратени и безработни не само не могат свърза, ами не виждат вече двата края, пенсионери ровят в кофите за къшей вкаменен  хляб.

Там денем пеят против войната, нощем вдигат юмруци срещу виещите самолети. У нас денем гледаме хвалебствена синева на екрана, слушаме приспивни радиогласове, четем наркотични политоложки, социологически, статистически заклинания, нощем въртим  дистанционното, та от гърци, руснаци, румънци и други далечни гласове пак да научим новините, преди да ги пресеят родните патриоти.

Там, слава богу, още не са пуснали модерни бомби – ония, дето унищожават хората, а запазват строеното. У нас - ох, Боже! – пуснаха управници, дето унищожиха  стопанството, но запазват засега някои хора. Там затова вече  искат да им пуснат демократи – оттренирани у нас, че тия ще свършат по-добра работа от бомбите. У нас вече нищо няма – нито за бомбите, нито за хората.

Боже, Боже, ние ли ти се криво молихме, ти ли ни криво разбра!