Глава тринадесета – за войната и мира
Аз нежно си допих напръстничето, рекох по едно в отговор, пък му заобяснявах на Тишо:
- Тише, голям свят, различни методики, братче. Ей го - надалече от нас кипи война. У нас ври мир. Там падат ракети и бомби. У нас се правят реформи. Там наблегнаха на патриотичното възпитание, поведоха народа по гордите пътеки на родната им история. У нас наблегнаха на космополитното образование, дадохме на чужденците под аренда славните територии на родната история. Там забравиха за партии, сплотиха се като юмрук, оставиха споровете за след войната.У нас настроиха отново партийните ножове, използваха за битки още мирното време. Там някакъв президент – стегнат, строг, спокоен – говори на хората на пресконференции, по телевизията, по радиото. У нас държавният глава – нервен, припрян, захилен, объркан - срича бързи преводи от английски и ни обяснява какъв добър цивилизационен избор сме направили. Нещо като участие в троянската война на страната на гърците... Ония, д ...