2 мин за четене
Глава двадесет и шеста – за деноминацията и минавките
Добре си бяхме преди да ни деноминират. Дотогава властите ни нямаха и за 5 стотинки, а сега... и с компютър не мога го изчисли. Но с всичко се свиква. Отначало е терсене. Но, както казват професионалните професионалисти и професионалистки – икономисти и магистрални отдушнички, после даже е кефско. По законите на битпазарната икономика. Макар да не ги спазваме навред.
Ето – прогърмяха и тая сутрин по телевизора /както викаше баба ми/, че хванали с някакви си дребни трицифрени суми разни там доктори, доценти, данъчни. А всичко можеше да е уредено законово. С обяви. Пред вуза: „Балът това лято се вдига на 2000 евро” , „За днес всички изпитни билети са продадени” ; пред болницата: „Болничен – 100 лева” , „Акт за собствена аутопсия - по споразумение” и прочие. Пред данъчното ... то си е узаконено. Нали плащаме огромни данъци, за да плащаме на данъчните, които да следят да си плащаме данъците.
За друго пари няма – армията е деноминирана д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse