Трети монолог – телевизионно-зрителски
Искам да се махна от това място, дето съм сега. Искам да отида другаде - в страната на синята птица и лазурните видения, зад порозовелия екран. Ех, че живот ще е там! Като в камилски мираж...
Отиваш сутрин към работата си, а на спирката - обява: „Срочно търсим... Обещаваме големи заплати... и премиални... и наградни...”. А мениджърите дърпат за ръкавите минувачите и ги канят във фирмата си - гладът за работна ръка е довел до високи заплати, с добавки, надбавки, прибавки. Обаче ти обичаш и уважаваш фирмата си и отказваш гордо.
Пък и бързаш, защото трябва да се работи, а сетне те чакат делнични грижи. Например - получаване на данъците. В данъчното те посрещат като гост - помагат ти да се съблечеш, поднасят кафенце, кОличка, тортичка, свежи балерини танцуват, докато чакаш чиновниците да изчистят задълженията на държавата към теб.
Защото тя вече такива резерви е натрупала, че се налага да връща пари на хората - няма място в банковите сейфове. А и с те ...