Трети монолог – телевизионно-зрителски

Искам да се махна от това място, дето съм сега. Искам да отида другаде - в страната на синята птица и лазурните видения, зад порозовелия екран. Ех, че живот ще е там! Като в камилски мираж...

Отиваш сутрин към работата си, а на спирката - обява: „Срочно търсим... Обещаваме големи заплати... и премиални... и наградни...”. А мениджърите дърпат за ръкавите минувачите и ги канят във фирмата си - гладът за работна ръка е довел до високи заплати, с добавки, надбавки, прибавки. Обаче ти обичаш и уважаваш фирмата си и отказваш гордо.

Пък и бързаш, защото трябва да се работи, а сетне те чакат делнични грижи. Например - получаване на данъците. В данъчното те посрещат като гост - помагат ти да се съблечеш, поднасят кафенце, кОличка, тортичка, свежи балерини танцуват, докато чакаш чиновниците да изчистят задълженията на държавата към теб.

Защото тя вече такива резерви е натрупала, че се налага да връща пари на хората - няма място в банковите сейфове. А и с тези големи заплати... Малки са данъците, но хората получават много пари, бързат да се издължат, натрупват се запаси, държавата дори вече е закупила за общонародно ползване три комплекса на Канарите, два къмпинга и пет хотела във Флорида, курорти в Таити, Алпите, Килиманджаро. Финансовият министър е непрекъснато на път - чете лекции в Англия, САЩ, Швейцария, помага им да оправят финансите си.

И всички си живеем щастливо в страната, наречена от ООН „Островът на блаженството”. Армията е малка, но мощна. Всеки професионален военен е суперспец, стои си пред пулта и с копченца управлява по три танка, артилерийска батарея, взвод БТР-и.

Подготовката се води още в детската градина, при играта на оловни войничета. И децата ни са щастливи. Не само в яслите, а чак до дипломирането си във ВУЗ играят, следвайки заръките на министъра. Стават здрави, силни, пъргави. Само през почивките седят в клас и учителите с модерни фунии им наливат космополитен акъл в главите. Спортните школи са истинските академии на науките, а спортистите обират наградите по всички спортове, та се налага да се измислят нови. Всеки спорт е зачислен на определен министър и той го развива, та чак медали хвърчат.

Музеите са препълнени с посетители, любезната държава дава с щедра ръка за науката и културата, строи концертни зали, библиотеки, книжарници. Това радва многодетните родители - има къде да водят децата в почивния ден. А многодетни са почти всички - държавата отпуска поредна награда,  този път за очаквания двадесетмилионен гражданин.

В черквите старите икони са заменени с нови – свети Бойко Всемогъщи,  свети Киро и света Асен, свети Симеон, свети Ахмед - борец срещу корупцията, света Галя Посолска Хранителница, и, разбира се, пророците-социолози…

И се сепвам. Лошото е, че в тоя момент на вратата се звъни - идват инкасатори. А пари няма – априлските заплати са изядени, майските се чакат през декември. Детето иска пари за закуска, бабата - за хляб...

Сивата  действителност изключи розовата наркоза.