На свечеряване камбаните на църквата отмериха неспокойно шестия час. Сърцето й почти подскочи от ужас. Скоро целият град щеше да го подгони. Ужасът в мозъка й нарастваше с всеки удар на камбаната и парализата ставаше все по-голяма.
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази вечер или пак щеше да се запие някъде. Случваше се да не се прибере цяла нощ, а тя да го чака до сутринта, вперила поглед в дървения таван. Тогава си мислеше, че дървото й напомняше за нещо топло и уютно. Само че в в нейното семейно ложе любов отдавна липсваше. Всъщност никога не беше имало.
Месо с картофи. Не обичаше да готви и яде месо. Заради него го готвеше. Беше традиция, още от времето на майка му. Старата вещица го беше откърмила с месо.
- Не умееш много да готвиш месо. Попитай мама да ти каже как тя го прави, веднъж й каза той.
Записа си всяка подробност от рецептата на свекърва си, за да може да приготви любимото месо с картофи на съпруга си.
Омъжи се едва 18 годишна и скоро роди де ...