На свечеряване камбаните на църквата отмериха неспокойно шестия час. Сърцето й почти подскочи от ужас. Скоро целият град щеше да го подгони. Ужасът в мозъка й нарастваше с всеки удар на камбаната и парализата ставаше все по-голяма.

Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази вечер или пак щеше да се запие някъде. Случваше се да не се прибере цяла нощ, а тя да го чака до сутринта, вперила поглед в дървения таван. Тогава си мислеше, че дървото й напомняше за нещо топло и уютно. Само че в в нейното семейно ложе любов отдавна липсваше. Всъщност никога не беше имало.

Месо с картофи. Не обичаше да готви и яде месо. Заради него го готвеше. Беше традиция, още от времето на майка му. Старата вещица го беше откърмила с месо.

- Не умееш много да готвиш месо. Попитай мама да ти каже как тя го прави, веднъж й каза той.

Записа си всяка подробност от рецептата на свекърва си, за да може да приготви любимото месо с картофи на съпруга си.

Омъжи се едва 18 годишна и скоро роди дете. Бяха съученици, но тя не успя да се изучи. Той стана учител, но заболя от туберколоза и се наложи да се премести във Варна, заради по-влажния въздух. Тя остана да гледа детето им в малкото забутано планинско градче. И по-добре, че стана така.

Пръстите я боляха от артрита. Кутрето й се беше подуло, но продължаваше стоически да бели картофите. Дъщеря й играеше в задния двор на къщата им. Помаха й с малката си детска ръчичка и малката й беззъба устица разцъфна в красива усмивка.

Намрази я след раждането, не я докосваше почти. Имаше много любовници и целият град знаеше. Промени се особено много, след като стана селски учител. Понякога по седенките чуваше съседите да шушнат зад гърба й.

Майка му нищо не направи, за да го спре да не разруши семейството им. Тя самата също нищо не направи. Беше прекалено слаба. Или просто не искаше.

Намрази я, защото не му роди син. Намрази и дъщеря си, защото беше също толкова слаба като жена му.

Мазнината започна да се загрява. Бавно изсипа картофите и ги затвори внимателно с похлупак. Месото сложи във фурната.

Камбаната удари седмия час. Започна да се свечерява. Страхът й ставаше все по-голям. Скоро щяха да го подгонят. Скоро щяха да подгонят и нея. Когато разберат.

Запозна се с Иван, когато беше ученичка. Той беше учителят им по български език в училище и имаше най-прекрасните сини очи, които някога беше виждала. Беше влюбена в него още от 16-годишна. Но той беше женен. А и после се появи Коста. Той се влюби в нея, а тя нямаше нищо против и след по-малко от година след като завършиха училище се ожениха.

После Коста замина за Пловдив и сетне за Варна, а тя остана с дъщеря си, свекървата си и с безкрайно много време да се научи да готви месо с картофи.

Често се виждаха с Иван. Той знаеше толкова много неща и беше толкова мил. Разхождаха се и говореха за книги, за писатели, за герои. Харесваха едни и същи неща, радваха се  заедно на отблясъците на залеза. Тя беше щастлива. Нещастна в брака си, но в душата си щастлива. Беше се влюбила в Иван безпаметно и лудешки. Невъзможно.

Започнаха да се виждат почти всеки ден. Той идваше в дома й, когато дъщеря й спеше и си тръгваше преди да се е събудила. Вече не си говореха. Всичко си бяха казали, всичко знаеха един за друг.

Един ден свекърва й дойде в дома й. Помогна й да сготви.

- Хората говорят. Спри да се виждаш с даскала, през зъби процеди свекървата.

Думите й я попариха като вряла вода. Прималя й. Разбра я много добре. Кимна й и отиде да свали топлото ядене от печката. Седнаха да обядват двете мълчаливо.

Изведнъж свекърва й каза:

- Пак не си го направила както трябва... За толкова години не се научи да готвиш. Коста си идва след месец... В селото до нас се освободило място за даскал и ще вземат Коста. Туберкулозата му почти се е изчистила.

Дъвчеше машинално месото. Не разбираше какво й казва.

• - Хубаво е, че болестта си е отишла, изрече най-сетне тя.

Тази нощ Иван дойде за последен път.

Коста се прибра точно след един месец и всичко тръгна по старому. Само че беше започнал да пие повече. Не поглеждаше дъщеря си.

- Барем да беше родила едни син, й каза веднъж той.

С Иван се виждаха от време на време. Обикновено случайно.

Докато един ден не го намери зад училището пребит почти до смърт.

- Иване, Иване, какво е станало...

Прегръщаше го с цялата любов, на която беше способна. Целуваше го, пиеше кръвта от раните му. Светлите му сини очи сълзяха.

Бяха го пребили двама негови ученици. Крещели, че е мръсен педал, разказа й после. Преди години имал връзка с един учител от близкото село. За кратко. Но се обичали.

- Както обичам и теб. Обичах и него. Но той се ожени и се премести. После се ожених и аз. Не знам откъде са разбрали. Сигурно бащите им са им разказали. Толкова ярост, толкова болка имаше в тях, докато ме биеха. Защо са толкова жестоки хората, разплака се той.

Вопълът му раздираше нощната светлина, както камбаненият звън раздираше тишината на малкото градче, сгушено в полите на Родопите.

- И аз те обичам, промълви тя. Ела у дома, в мазето, докато се оправиш.

- Елена....

Приюти го. Обичаше го. Не я интересуваше, че беше имал връзка с мъж. Сега обичаше нея.

Защо хората бяха толкова жестоки.

За два дни се оправи. Мъжът й не разбра, че в мазето имаше някой. Само дъщеря й го видя, но нищо не каза.

След години щеше да разказва как майка й беше приютила Иван-мръсния-педал. Дъщеря й никога нямаше да разбере колко много майка й и Иван се обичаха. Щеше да я заклейми като всички останали.

Камбаната на църквата удари 8 часа. В далечината се чуха викове. Започваше се.

Елена излезе на двора и каза на дъщеря си да се прибере в къщата. Почти пред дома й двама мъже го настигнаха и започнаха да го удрят с юмруци.

- Мръсен педал. Махай се от града ни, от училището ни... Няма да учиш децата ни на мръсотии. Педал, мръсен педал...

Удряха безжалостно. Иван не гъкна, не се опита да се защити. Елена плачеше и крещеше:

• - Спрете, стига, оставете го на мира. Той не е направил нищо лошо..

Никой не я чу. Елена хвана брадвата от цепеницата за дърва и замахна към единия насилник. Той я видя и се отдръпна, преди да го посече. Другият мъж замахна към Елена и я зашлеви с всичка сила. Елена падна, а от устата и бликна кръв. Иван се изправи, хвана един камък и го запрати към втория мъж. Камъкът прелетя над Елена и се удари в главата му. После тупна на земята. Кръвта му, черна и лепкава, започна да капе на тревата. Другият го подхвана и двамата избягаха.

Две влюбени кървави следи се впиха една в друга и останаха да лежат заедно сякаш цяла една вечност.

Защо хората са толкова жестоки.

Камбаната отмерваше час след час. Но странно - ударите на сърцето  й не бяха вече болезнени, а някак спокойни, дори щастливи.

Нямаше много какво да вземе. Само едно кръстче и едно парфюмче от баба й. Не знаеха накъде отиват. Не знаеха до къде щяха да ги гонят. Знаеха само, че са заедно и че се обичат. Различно, чувствено, безкрайно, укорително.

Не се обърнаха нито веднъж назад.

На сутринта църковната камбана беше занемяла. Изредиха се всички майстори да я поправят, но никой не можеше да разбере какво й има.

Навият даскал на града, Коста, донесе от съседното село нова камбана и смениха старата. Но гласът на новата й не беше като едно време.

Никой не разбра, че сърцето й се беше пръснало от любов.