Съавтор - Димитър Люцканов - proximus
"Жди меня и я вернусь,
только очень жди..."
К. Симонов
http://www.youtube.com/watch?v=G74lt1O-b68&feature=related
Кантонерът вървеше по линията и бързаше. Чакаха да премине немска влакова композиция от Украйна към Германия. Беше Рождество. Кракът го болеше от студа и куцаше силно. Добре, че ще има работа през нощта, да не мисли, че пак сам ще посреща празника. Самотата най-много тежи тогава. Да имаше жена - хубава, грозна, лоша, жива душа и него да го чака да се прибере. А в пристройката към кантона, където живееше, само студ и отчаяние го очакваха.
Провери стрелките и пристегна колана с дясна ръка. Лявата беше изсъхнала по рождение. Никоя не го поиска такъв в балканското малко градче. И войник не го взеха, за срам на целия род. Когато почна войната, му предложиха тази службица и той я прие. Да е далече от хората, да посреща и да изпраща влаковете, сякаш и те го очакват.
Ето и композицията. Товарните вагони стържеха тягостно. За най - голямо удивле ...