Капитанът
Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…
Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изисква твърда ръка и целенасоченост, а не обсъждания и гласувания.
Затова – всякакви коментари при нас са забранени. Никакви фракции! Щото – каква демокрация е това: днес с един акъл в една фракция, утре с променено мнение в друга. Корабът мнения и акъл не ще – иска твърда ръка върху кормилото…
Още повече, че и крайната цел е забранена тема. Каква е полза да се хвърчи из някакви фантасмагории? Реалността е тук, наоколо ни. Вода, вода, вода – и корабът в нея. Международното положение е ясно, ние сме в центъра, Аз… Аз провеждам, да речем, курс по проучване и прилагане на Брауновото движение. Новият стил в корабоводенето вредни егоистични елементи се опитват да интерпретират като неинформираност и некадърност, макар това да е добре организиран курс в нищото, което ни обгръща. Полезно е. Е, не всички го разбират, но е необходимо. Поне Аз така го разбирам и Аз така управлявам…
Необяснима е непрекъснатата нужда от непремерени публични изказвания, рязко контрастиращи с избраната от Мен обща корабна стратегия на обществото Ми.
Нещата са правилно и логично разпределени. Управленските приоритети са Мои. А отговорността е обща. Няма как сам хем да командвам, хем да нося тая пусна отговорност. Нещо има и за демоса…
Поне за Мен е необходимо. Така не е нужно да давам отчети никому и за нищо…
Ако, обаче, се наложи – ще отчета грешки, ще се обновя… Макар основната вина да е в моряцте и пътниците. Дребнави люде… Липсва им мотивация. Искат всеки ден да ядат – и то по няколко пъти. Пренебрегват нашата велика преходна цел, грижат се само за стомасите си…
С подобни хора велики пътешествия не се извършват… Пречат на постижението – да извървим пътя… Как – до къде? Нали ви обясних за целта?
Но се налагага търпя тия егоисти, искащи да живеят днес и за себе си. . Други нямам. Ако можеше да ги заменя… Обаче…
А им предлагам всяко утро ново начало. Начало на надежди…
Затова – да гледаме позитивно безкрайните вълни. И да не търсим нещо на хоризонта. Каквото ни трябва, тук е. Кораб, път, капитан…
Аз…
Още -
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Елке!
-
Прилича ми на един... Капитан ли е или по-нагоре го сложиха? Ама корабът май вече потъва! Обаче Капитанът пръв ще избяга ако това стане! Поздравления, хубава сатира!
-
Благодаря, Стойчо!
Има, има... И едно корито, опитващо се да се лепне на абордаж, щото нямало такъв кораб... -
Този да не се взема за Ной?!
Аман от боцмани!😎
"Няма такъв кораб! -
Благодаря,, Роби!
Трудно нещо е сатирата. Трябват поглед, умение и дупе. Най-важно е последното... -
Поздравления за този текст, Георги!...Стискам ти ръката!...Точно в десятката е!...
И аз многократно съм съжалявал че няма раздел "Сатира" в сайта!...Често пъти пускам творби в хумористични, но понякога са такива - не да се засмееш, а да заплачеш!...Заради това е нужен такъв нов раздел! Дано да се запълни тази празнина!...
Още веднъж приеми поздравленията ми!... -
Благодаря, Мариана!
По-лошото е, че и някои от екипажа ги смятат за такива. -
Благодаря, адаш!
Спокойно, моряци - корабът потъва нормално, вода има за всички! /стар виц/ -
За много кораби идеалното пристанище е дъното...
Поздравявам те. -
Благодаря, Красе, Лидия, Младене!
За съжаление, няма раздел за сатира.
Не съм търсил личности като прототипи, тоя сам се натрапи.Половината изрази са оригинално негови... -
Ама не е хумористична, а е сатирична.
-
Татония е кораб, който не се нуждае повече от капитани. Щото един такъв като се качи на борда и животецът ни минава. Живеят по-дълго от орли и костенурки. И никак не ми се ще кака К-ри да ни стане капитанка. Тогава корабът ще нагълта толкова вода, че всички ние - пасажерите, ще се окажем с глава под водата. Да си капитанства в БСП-то. Ако я оставят и до гроб. Там да му мислят. Те са свикнали да ги мачкат яко отгоре. На майка Бълхария й трябва само едно - тотална демокрация. Най-после я имаме - нека да я съхраним, защото загубим ли я, после ще плачем горко за нея. Баста от необразовани диктатори. Така мисля аз. А иначе разказът е добър.
-
" Днес разбирам, капитане, как едно море превръща се в сълза...." Всичко е много добре планирано, Генек... плаването в международни води ли е или корабът е хвърлил котва... Не е въпрос. Поздрави! Другия път да ме усмихнеш
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
