2 мин за четене
Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…
Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изисква твърда ръка и целенасоченост, а не обсъждания и гласувания.
Затова – всякакви коментари при нас са забранени. Никакви фракции! Щото – каква демокрация е това: днес с един акъл в една фракция, утре с променено мнение в друга. Корабът мнения и акъл не ще – иска твърда ръка върху кормилото…
Още повече, че и крайната цел е забранена тема. Каква е полза да се хвърчи из някакви фантасмагории? Реалността е тук, наоколо ни. Вода, вода, вода – и корабът в нея. Международното положение е ясно, ние сме в центъра, Аз… Аз провеждам, да речем, курс по проучване и прилагане на Брауновото движение. Новият стил в корабоводенето вредни егоистични елементи се опитват да интерпретират като неинформираност ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация