КАРМА
На Виктор
Светла му памет!
В непрогледната нощ прозорецът отрази застиналата неподвижност на стаята като огледало.
Глух стон и ръцете се вкопчиха в завивката. Болката го прикова - смазваща, гърчеща в конвулсии всяка клетка.
През притворената врата притича жена и седна на пода до леглото. Милваше, разтриваше, шепнеше успокоително... С едната ръка триеше неговите сълзи, с другата своите. Той погледна часовника и се сви като дете... плачеше с глас - два часа до инжекцията. Разумът му блокира – не чуваше, не виждаше. Водовъртежът на агонията го засмука в нечовешкия вой на плътта. С капчицата останал разсъдък призова смъртта – викаше я, молеше я, вричаше ù се, заклеваше я...
Замрялото време отброи часа. Първо изплува личицето на тригодишния му син - живителна топлина попи в сетивата. Отвори очи, тя беше до него – любовта на живота му. Пулсът на болката откънтя и отстъпи на тихия гняв. Гняв срещу зловещата диагноза, срещу това, което му се случва едва на трийсет, срещу това, което задр ...