– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави цигарата в устата си и започна да тършува из джобовете. – Имам пет лева на цяло, та затова рекох да използвам стотинките. Аз тях винаги ги държа в левия преден джоб, защото той не е скъсан. И задните не са скъсани, обаче ми е по-удобно...
– Хайде по-бързо, бре! – обадиха се тези зад него. – Няма само тебе да чакаме.
– Следващият! – Продавачката се ядоса, понеже пушачът така и не намери стотинки да плати, а не се мърдаше от мястото си.
Мина повече от час и закуските присвършиха. Опашката намаля, сви се, а после изчезна. Беше ранна сутрин, а павилионът се намираше на около половин километър от брега на морето. Месецът беше април, нямаше почиващи, по това време курортът се подготвяше за сезона и ...