Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.

На перона посрещачите  се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като се смееха и подсвиркваха след момичетата, минаващи покрай тях.

Милена слезе от влака и побърза да стигне до сградата на гарата.Часовникът ù  показваше 23:03 часа. Тя се огледа  наоколо, леко притеснена от късния час и се запъти към спрелите пред входа таксита. Шофьорите се бяха скупчили пред вратите и шумно подканяха пристигащите към своите автомобили.

–       Да ви откарам ли, госпожице – млад мъж се приближи и се усмихна.

–       Колко ще ми струва до х-л „Аква” – попита недоверчиво Милена.

–       Ами колкото покаже апаратът, нали затова са апаратите? – усмивка.

–       Искам да зная предварително, кажете ориентировъчно, иначе няма да се кача – Милена леко потръпна от внезапен порив на вятъра.

–       5-6 лева предполагам, не се притеснявайте, не съм незаконен. Ще ви покажа документите, ако желаете. Всичко е наред, хайде да се качваме, студено е.

Младият мъж протегна ръка и взе чантата ù, отвори багажника и я постави вътре, като шумно захлопна капака след това. Милена отвори вратата и седна в топлия автомобил. Колата се запромъква сред спрените таксита и след няколко минути излезе на булеварда, който водеше към западната част на града.

Хотелската стая бе добре обзаведена, с огромно легло по средата, което заемаше почти две трети от помещението. Милена включи климатика  и започна да се съблича. Денят бе дълъг и уморителен, чувстваше се мръсна и отпаднала. Влезе в банята, пусна душа и затвори очи. Топлата струя я накара да потръпне от удоволствие и тя постоя няколко минути без да помръдне, за да се наслади на освежаващия ефект на водата.

Внезапна мисъл я изтръгна от приятното вцепенение. Кастингът бе насрочен за 9:00 сутринта, трябваше да побърза, не можеше да си позволи да отиде със сенки под очите. Трябваше да изглежда добре. Нали това се казваше в рекламата – „Набира млади и красиви дами за работа в телевизонно шоу”. Тя трескаво привърши с банята и побърза да се вмъкне в чистите постели.

Фоайето на луксозния офис бе препълнено с млади жени. Букет от различни аромати изпълваше помещението. Нямаше столове за всички, повечето от момичетата стояха прави. Секретарката говореше  по телефона, като трескаво се опитваше да обясни нещо, енергично жестикулирайки с ръце. Тя затръшна слушалката  и се изправи зад огромното си бюро.

–       Дами, тишина, моля, кастингът ще започне всеки момент, затова искам да ви дам някои инструкции каква ще бъде организацията…

Милена се бе притиснала до стената в ъгъла и трепереше като лист. Вече съжаляваше, че е взела толкова прибързано решение. Нямаше шанс, знаеше го, всички тези дългокраки красавици, скъпи дрехи и бижута, къде се бе запътила? Щеше да се провали с гръм и трясък. Добре, че не спомена на никого къде отива, освен на  Криси, не можеше да не ù каже, бяха неразделни от детството си. Боже, изглеждаше ужасно в тези дрипи. А косата, как можа да я боядиса точно в този цвят? Знаеше, че трябва да я изруси, всички са руси. Може би трябваше да си върви, няма да успее да се пребори, искат само три, а тук има поне стотина  момичета.

–       Притесняваш ли се? Сигурно ти е за първи път? – едно от момичетата до нея ù се усмихна приятелски – Ирена… името ми е  Ирена – каза то и ù протегна ръка за поздрав.

Милена се усмихна нервно и също протегна ръка.

–       Да, за първи път ми е и мисля, че сгреших като дойдох, не съм убедена, че имам шанс. Като гледам тези красиви момичета наоколо, толкова уверени в себе си, с такова самочувствие, не зная, наистина не зная какво правя тук.

–       Хей, по-спокойно, всички имаме шанс, нали за това са кастингите, да изберат най-подходящите. Красотата не е всичко. Искат се и доста други  качества, повярвай ми, зная го от опит, а и ти с нищо не отстъпваш на тези момичета наоколо.

–       Благодаря ти, но не съм убедена, че е така. Виждала съм се в огледалото, зная как изглеждам. Реших да опитам, защото се нуждая от работа, но сега разбирам, че не бих могла да се сравнявам с другите кандидатки, просто трябва да си вървя и това е.

–       Виж сега, имаш всичко необходимо, за да влезеш на кастинга. Щом са те поканили, значи са видели нещо в теб. Останалото зависи само от това колко силно вярваш в себе си и колко силно желаеш да успееш. Виждала съм как успяват точно такива кандидати, а другите с голямото самочувствие са си тръгвали безславно и разплакани. Така че, вземи се в ръце и не обръщай внимание на конкурентките си, а мисли само за това какво ще ти донесе една победа.

–       Като те слушам, изглежда толкова просто…

–       Защото е просто, трябва да се харесаш първо ти самата, преди да очакваш другите да те харесат. Разбираш ли. Не се опитвай да се убеждаваш, че си неспособна, преди резултатите да ти го покажат, но дори и да не успееш, това съвсем не означава, че следващият път ще е същото. Това е труден бизнес и единствено вярата в себе си и собствените си възможности е пътят, който може да те доведе до успех.

–       Права си, разбира се, но как да го постигна, това е въпросът? Винаги съм смятала, че съм обикновено момиче, че не  притежавам някакви особени качества, които да ме отличават от хилядите други момичета около мен. Не съм  мислила, че заслужавам нещо повече от тази обикновеност.

–       Няма нищо лошо в това да си обикновена, дори е плюс, защото това, което ти наричаш обикновеност, професионалистите в бранша наричат ‘естествено’, ’истинско’, ’завладяващо излъчване’, разбираш ли?

Когато се показваш на телевизионния екран, хората искат да видят натуралното в теб, зрителят е преситен от грим и силиконови инплантанти, дългите бедра и петсантиметровите мигли не са единственото, което определя успеха в този кастинг. Търси се идивидуализъм, естетика и да, обикновеност, както го нарече ти.

–       Сигурно имаш богат опит, след като говориш по този начин, личи си, че не си от вчера в този бранш.

–       Така е, занимавам се с това от шест годишна и… съм продуцент на това шоу.

Очите на Милена се разшириха от удивление, тя инстинктивно се дръпна леко назад, силно развълнувана. Последните думи на Ирена не останаха незабелязани от другите момичета и в офиса настъпи мъртвешка тишина.

Тя се усмихна на искрените чувства на явно развълнуваната млада жена до себе си,  прегърна я приятелски и я поведе към дъното на коридора, под смаяните погледи на дългокраките блондинки.