Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като се смееха и подсвиркваха след момичетата, минаващи покрай тях.
Милена слезе от влака и побърза да стигне до сградата на гарата.Часовникът ù показваше 23:03 часа. Тя се огледа наоколо, леко притеснена от късния час и се запъти към спрелите пред входа таксита. Шофьорите се бяха скупчили пред вратите и шумно подканяха пристигащите към своите автомобили.
– Да ви откарам ли, госпожице – млад мъж се приближи и се усмихна.
– Колко ще ми струва до х-л „Аква” – попита недоверчиво Милена.
– Ами колкото покаже апаратът, нали затова са апаратите? – усмивка.
– Искам да зная предварително, кажете ориентировъчно, иначе няма да се кача – Милена леко потръпна от внезапен порив на вятъра.
– 5-6 лева предпола ...