Всяка прилика с реални лица и събития е СЛУЧАЙНА

Кик стоеше на прозореца, изправена на перваза, загледана надолу. Беше високо, много високо. Беше сигурна в решението си, остана й да направи само едно нещо. Отвори черната си мешка и извади една шарена тетрадка. Беше много повече от листи хартия. Беше спомени, сълзи и усмивки; беше поезия, проза или просто няколко реда, нахвърлени на белия лист. В тази тетрадка беше целият й живот за последните няколко месеца. Всеки лист, всеки ред носеше нова емоция, ново чувство...

Кик разгърна корицата. На първата страница беше написала най-хубавото си стихотворение, озаглавено „Различна". Написа го за себе си. Тя не беше като другите. Вярваше, че не е нужно да си „кукла", за да бъдеш хубава, че не е нужно да си арогантна, за да пробиеш. Имаше своите качества и беше по-добра от всички във всяко отношение, но не беше приета, защото искаше да е истинска. Не й харесваше да се крие зад скъпи дрешки и тонове фон-дьо-тен. Понеже нямаше с кого да споделя, предпочиташе да пише поезия. Това й се отдаваше.

Всеки ден след училище ходеше в близкия парк. Минаваше покрай възмутена група бабички, които се чудеха и осъждаха облеклото й. Беше свикнала. Носеше черни дрешки, широки дънки и вдигаше черната си коса на два червени шиша. От нея бликаше красота, което никой не разбираше. Кик не обръщаше внимание на стариците и спокойно сядаше в парка, за да напише поредното си невероятно стихотворение.

Най-хубавото от тях сега летеше из въздуха, откъснато от тетрадката.

На следващите страници Кик беше писала за живота си, за себе си, за всички размисли и съмнения. Тези листи литнаха бързо и последваха стихотворението. Не се почуди да се отърве от тези моменти от живота си, беше й лесно да забрави тази част от миналото.

Посегна да скъса и следващия лист, но спря. Спомените бяха по-силни от нея. В съзнанието й изплува сцена от преди месеци.

Стоеше все на същата пейка в парка и рисуваше. Тогава чу няколко гласа. Погледна нагоре и видя три момчета. Те й се сториха приятни, различни от обкръжаващата тълпа. И трите бяха с черни дрехи и дълги коси. Единият беше едър и рус, с брада и piercing, този до него - висок, с къдрава коса и очила. Последният й се стори най-мил, макар и леко странен. Беше с дълга пепелява коса и макар че леко накуцваше, изглеждаше добродушен и разговорлив. Те седнаха на пейката до нейната. На Кик й се искаше да ги заговори, да се запознае с тях, но не знаеше начина. Просто стоеше и ги гледаше захласнато. Къдравият я забеляза и бутна другите двама с думите „Вижте това момиче там" Двамата се обърнаха. Намериха я за симпатична и я заговориха. Кик чакаше точно това, нататък беше лесно. Четиримата си приличаха много. Те бяха различни и светът ги гледаше накриво. Трите момчета се бяха намерили така случайно, както бяха намерили и нея. Те не бяха сами, имаше и други като тях и те обещаха на Кик да я заведат там, където й е мястото. Всъщност русият се казваше Минч, къдравият - Жоро, а третият - Андон. Бяха добри момчета, макар и мнението на хората да не беше така добро.

Цялата им среща беше описана подробно на листите в тетрадката на Кик, които тя с колебание откъсна. Погледна ги още един път и ги хвърли в пространството. Те не полетяха, а паднаха бавно към земята. Кик не ги погледна повече.

След тази среща животът й се промени. Тя не беше повече самотното момиче, което нямаше с кого да говори, с кого да сподели и с кого да се посмее. Тя имаше приятели! Сближиха се много бързо и скоро можеше да им се довери напълно.

Кик седна на перваза на прозореца. Следващият лист беше началото на края.

Един ден Андон я дръпна настрани и й каза, че е влюбен в нея. Беше потресена Не беше готова за това.. Тъкмо намери приятели... Мислеше си, че ако скъса с Андон и се скарат, другите ще го защитят и тя ще го загуби. Не искаше да се връща към самотата!

Андон продължи да е все така мил и загрижен.

„Приятелство или любов" гласеше написаното в тетрадката. Кик твърдеше, че е загърбила любовта, но така ли беше?

След това признание момичето запозна да осъзнава, че има чувства към Андон. Всеки път, когато я прегръщаше за „Здрасти", когато я черпеше кафе, когато стояха до късно в градинката, всеки път, когато й се обадеше или пишеше пеперудки се загнездваха в корема на Кик и летяха ли, летяха. Момичето се ядосваше, че в съзнанието си подскача като луда при всеки жест на внимание.

Така и не му каза какво изпитва. Беше инат! Кажеше ли, че няма да признае, то мълчеше до края!... А този край дойде по-скоро отколкото някой очакваше...

Поредният лист полетя във въздуха, за да може следващият да заеме мястото му, за може следващият спомен да съдере душата на Кик още повече...

Спомни си онзи слънчев ден, който очакваше да прекара весело, и който се превърна в най-краткия в живота й.

Имаше уговорка с Андон и Минч в градинката, а после тръгнаха към парка. На едно кръстовище Кик и Минч се загледаха в близката спряла кола. Андон не ги изчака и тръгна да пресича. Кик чу звук от спирачки, обърна се рязко и видя Андон да лежи на улицата. За няколко секунди се сви в Минч, а после изтича към платното. Бяха се събрали много хора и повикаха линейка. Андон лежеше безпомощен. Кик го прегърна. Момчето едва дишаше. Лекарите дойдоха и го отведоха в болницата. По нататък едва си спомняше...

Андон загуби битката за живота си. Кик не можа да му каже толкова много неща. Загуби го безвъзвратно.

Сега стоеше на прозореца и сълзите й отново закапаха от очите й. Андон го нямаше! Не беше при нея, но тя можеше да отиде при него. Беше изпълнила последното си желание: разпръсна листите от миналото и ги остави да отидат там, където искаха, както тя щеше да отиде, където иска. Андон я чакаше!

Кик откъсна последния лист. Беше празен. На него написа нещо кратко, но достатъчно ясно: „Смърт за тялото и свобода за духа" Стисна листчето в дясната си ръка и се изправи на перваза. Погледна надолу. Беше високо, много високо. Тя беше сигурна в решението си, остана й да направи само едно нещо: затвори очи и стъпи напред във въздуха. Тялото й полетя. Кик стискаше листчето силно докато падаше.

-Идвам... - прошушна тя

Тялото й падна на земята.... Но не... това не беше Краят. Смъртта на плътта е Свободата на душата.

Geschrieben an einer Freundin, die ich sehr liebe.