Всяка прилика с реални лица и събития е СЛУЧАЙНА
Кик стоеше на прозореца, изправена на перваза, загледана надолу. Беше високо, много високо. Беше сигурна в решението си, остана й да направи само едно нещо. Отвори черната си мешка и извади една шарена тетрадка. Беше много повече от листи хартия. Беше спомени, сълзи и усмивки; беше поезия, проза или просто няколко реда, нахвърлени на белия лист. В тази тетрадка беше целият й живот за последните няколко месеца. Всеки лист, всеки ред носеше нова емоция, ново чувство...
Кик разгърна корицата. На първата страница беше написала най-хубавото си стихотворение, озаглавено „Различна". Написа го за себе си. Тя не беше като другите. Вярваше, че не е нужно да си „кукла", за да бъдеш хубава, че не е нужно да си арогантна, за да пробиеш. Имаше своите качества и беше по-добра от всички във всяко отношение, но не беше приета, защото искаше да е истинска. Не й харесваше да се крие зад скъпи дрешки и тонове фон-дьо-тен. Понеже нямаше с кого да споделя, пр ...