azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
30 jun 2009, 21:51

Кладенецът 

  Prosa » Relatos
1516 0 57
8 мин за четене

"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".

 

Задух бе. Изгоря  пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…

С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Илия.

Безхлебен, Дядо Митьо приглади разбърканите си бели коси. Скри бързешката шишенцето с ракията под мишница и се намъкна  в тъмната черква на манастира. Отвън се  тресна. Заваля  дребен дъждец. Дядо Митьо, взрян в шарените стенописи, се прекръсти. Всяка стена от черквата имаше своя история…

- За хляб ли си дошъл, старче? - смъмри го зад гърба му някой.

Дядото се обърна и видя сърдито лице  на  млад монах, който сякаш бързаше за някъде.

- От дъжда дойдох да се скрия. - измънка Митьо, докато стомахът му проскърцваше от глад.

- Остани тогава, ама  пази тишина. Стените слушай! - каза бързо монахът и  се  изгуби някъде из тъмнината.

Митьо  легна на пода в близост до иконостаса. Мислеше за бабата, дето гладна щеше да заспи. За хляб го бе изпратила, но хляб не намери. Затвори очи, за да приглуши мислите си и се заслуша в трополенето на дъжда по покрива на черквата. Отнякъде  долетяха  приглушени смехове и женски стенания.

- Монасите, божиите чада, мъжки  души носели под  расото. - усмихнат, каза на себе си дядото. - За женска бързало младото…

Дядото, припомняйки си  закачките  с бабата  и немирната им младост, чу  нечий тих разговор.

- Казват, че мъртъв човек пази водата в кладенеца на поляната. -шепнеше някой.

- Мъртъв! Ами, той водата ще помъти. - отговаряше някой друг.

- Да, ама който докосне очите му, от сушата ще избави селото, а и  богат ще стане.

- Аз при мъртъв не отивам. Мене да убие… - каза единият глас.

Дядо Митьо, развълнуван, не дочака да приключи  разговора и хукна към вкъщи. Разбуди бабичката, казвайки ù:

- Атанасо, ставай бързо! Да спасим от глад селото, мари… Бог  нас ни избра.

- Ракията ти прояде разума, Димитре. - скара му се сънената жена.

- Нужна си ми. - каза някак  топло старецът и вдигна бабата.

Тръгнаха  през гората с фенер в ръка. Старите им очи, уморени от тъмнината, не помнеха  къде е кладенецът. Усещаха, че се изгубват. Докато насреща им  не се изправи  брадясал мъж, с разрошена глава. Очите му  гледаха някъде отвъд старците. Дядо Митьо се престраши  и пита за кладенеца. Мъжът го отмина мълчаливо, сякаш не го чу.

- Ех, тези млади. Все мълчат. - каза  Митьо на  жена си.

Озоваха се пред кладенеца. Лек страх пъплеше по  набръчканите им чела, но го пребориха.

- Ще спуснем въже, Атанасо, за видим  какво има в кладенеца.

- Ами ако се удавим и не помогнем  на селото.

-Здраве да е, Атанасо. Пътищата ни не са вечни… А страховете  като мътна вода влачат душата. Тебе ще спусна, щото въжето мен няма да издържи.

Бабата кимна  някак болезнено и се заспуска надолу. Едва не писна, когато докосна водната повърхност. От студената вода се подаваше мъжка  разрошена глава.

- Младите все мълчат. - на себе си изрече бабичката и прихлупи с ръка страшно отворените очи на мъртвеца, за да даде покой на душата му. - Мъртви са… Мълчат.

От врата му разви черна кесия и се изкачи на горната земя. От кесията на тревата, като малки жълти слънца, се търкулнаха няколко монети.

На стари години Митьо и Атанаса се замогнаха. Сякаш Бог ги възнагради за  смелостта. Къща си купиха, хляб имаха. Канал от кладенеца към нивите прокопаха, за да напояват земята при суша.

 

 

 

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мен не ме е страх да покажа грешките си, а опитвам да ги поправя! Всяка критика е градивна, приемам я!
  • Петя, ти поднесе коментара на този известен преподавател, за да ни напомниш, че трябва да четем и между редовете...(не са много хората, които поднасят и понасят критика от друг човек - а ти го правиш)...Благодаря ти за съпричастието, за сладкодумието и за още много неща...Барона
  • Георги,не съм имала за цел да предизвикам нечие внимание, за да се чете разказът!Никой не те задължава да ме четеш...
    Мисля, че грешката на четящите произведенията в "Откровения" , е че се водят по чуждото мнение, от коментарите на другите.Всеки има право да каже какво мисли, но не и да обижда произведение или автор.И ако заради коментарите, прочиташ дадено произведение, значи не те интересува реално литературната стойност на творбата...
    Написаното е плод на легендарното, на художествено хрумване. Мисля, че всеки пише, това,което почувста. Може би нямам знанията на авторитетен фолклориист,но човек се учи!
  • новобогаташи станаха в софия хилз. с цифрова, миялна машина и внуците си пратиха в детската градина на къци...


    на 23 си
    плашите ме понякога ...


    ако целта на дългия коментар беше някой да прочете разказа - прочетох го...

    иначе правилно ти е казал човека
    не става само с писане и мислене трябва

    ама пък забаламоса бая народ
    което не е явление за сайта
    така че ако те кефи...


    много се извинявам
    и се възпирам
    защото много мога да пиша по темата
  • Позволявам си да публикувам коментара на на уважаван от мен преподавател , специалист по етнология, фолклористика и лингводидактика , а и директор на регионалния историчевски музей в Русе д-р Николай Ненов.
    Ще се опитам да поправя грешките си в последващите разкази.Човек се учи!

    Здравей, Петя, благодаря за разказа. и аз го харесах, а както и мнозина, които са ти писали там, където е постнат разказа. все пак ще си позволя да напиша още няколко изречения. разказът ти е малко кратък, дори и за кратък разказ. особено финалът му.
    но в самата структура има противоречия, които не си избегнала - от една страна "който докосне очите му, от сушата ще избави селото", т.е. очаква се магическо действие, чудо. а от друга страна - "Канал от кладенеца към нивите прокопаха", т.е. яко бачкане е паднало. и то от старец и старица!? да не повярваш. не е ясно и защо се чудят как да се избавят от суша, щом като старецът влиза в църквата да се скрие от дъжда. т.е. мотивацията за откриване на кладенеца вече не е валидна, не е основният мотив, който движи действието.
    друг проблемен момент е следният - на финала - "Къща си купиха", сякаш не са имали досега, а преди да отидат в гората старецът "хукна към вкъщи". е, да, новата къща би могла да бъде по-голяма и хубава, но ти не пишеш за това, както казах финалът е твърде кратък.
    това са най-важните неща, свързани с действието. има и не по-малко важни, свързани с контекста - кога се развива действието. ако това е от преди 100 г. - няма как да се загубят в гората, защото селяните познават местностите около селото си, няма да носят фенер, почти не е възможно да имат, но няма и да излязат през нощта, защото никой не излиза след полунощ. примерно.
    е, май станаха повече изреченията ми, поради което моля за извинение. пиши още. човек се учи в писането и в мисленето - докато пише. освен това да се пише проза понякога е още по-трудно. обаче не спирай


  • Поздравления!!
  • Благодаря!
  • Отново поздравления, Пете!!! Пълниш ми душата! С обич!
  • female_sg, Nella_gold лек ден,момичета!
  • Поздравления, Петя!
  • Дам,можеш да виждаш.
  • Радвам се,че прочете ,Маги!
  • прекрасен текст...мина пред очите ми като филмова лента...
    с обич, мила Петя.
  • Да героите говорят,може би ги уплътнявам по моя си начин с речевите им характеристики...
  • Ползваш много пряка реч, което ми харесва. Все пак литературните герои са живи и могат да говорят. Четох някъде едно есе за сънищата които е сънувал Дон Кихот между отделните си приключения.
  • Извинявам, се Госпожо, но аз съм само на 15г. При направа на моята регистрация в този сайт, са ми объркали годините.
  • Не съм още госпожа,но нищо ... Обичам кучета,но не не съм от хората ,които смятат,че всеки заслужава пиедестал...Само децата, когато са съвсем чисти,когато с топлота гледат на света,бих идеализирала...
  • госпожо хората са коварни всички знаят само да използват по вашия коментар разбирам че вие не обичате нучета
  • Дълбоко!
  • Колкото по-здраво работим за нещо,толкова по-голям късмет имаме...
  • Ив,Мариола,благодаря!Само мога да мечтая да имам собствена книжка,която да се продава в книжарниците...Когато преодолея идеята за посредствеността на разказите ми,може би ще издам такава книжка Някой ден..хи-хи...
  • А колко ще е хубаво такива творби от съвременни автори да се четат
    от младите и да се намират най-отпред в книжарниците!
    Поздравления искрени, мила Петя!
  • Луничке, ти напои душата ми при тази суша...и дом си купих, сколасах. Истинско вълшебство, втъкано в думите...Омагьосваш...
  • Благодаря,Надя!
  • Марко и Karaman,приятели, летни емоции и поздрави от Русе. Тичайте вместо мен на плаж,починете си малко от компютърния делник...
  • Поздрав, сладкодумке !
  • Поздрав!
  • Доловеното между думите е може би моето послание...
  • Магично, митично, мистично, прекрасно слово. Хареса ми това, което казваш между думите! Поздрави!
  • Ами аз следвах легендата,с голяма доза художествена измислица...
  • Случват се и такива работи... Поздрав!
  • Слънчев ден,приятели!
  • Изящно е словото ти!!!
  • Благодаря за усмивката ,Милко!
  • Пускам ти по водата на Дунава една усмивка да ти напои литературните кълнове!
  • Зрънцето го има всеки,просто трябва да го разгърне в слово...
  • Петя, поздрав и от мен! Възхищавам се на енергията ти да отсяваш толкова много плява, за да намериш златното зрънце!
  • Васко и Веси,приятели,трогва ме това,че моите скромни разкази ви харесват!
  • В твоите разкази заедно с тъжните нюанси винаги има много мъдрост и поука, а като стил на писане са отлични. Поздравявам те, Петя!
  • Браво!
    Искрени поздравления!
  • Валентина,аз не познавам това произведение за жалост...Радвам се,че прочетохте!
  • Хубава приказка, напомни ми за един български писател, книгата се казваше "Бели ветрища", но фамилията му не помня, само малкото име - Янко...
  • Глад мори добитъка
    Мн ми хареса като цяло
  • Харесах!
  • Дани Ел,Светлана,благодаря ви!Старците ги пощадих,защото малко и аз се изморих от тъжни нюанси...
  • Браво!!!
  • Хубав край. Обикновено като се разхождат старци по разказите, все не има върви на горките... Тук са пожалени
  • Светльо,благодаря! Измених много легендата,използвах само мотива за мъртвия в кладенеца...
  • Завладяващо разказана легенда. Поздравления.
  • Бояна,Цветан,Веска,Ангел,Весислава,благодаря ви! Стоплихте ми душата!
  • Митьо и Атанаса са оставили вечни пътища за бъдното поколение, по които да върви. Дано повече от нас прочетат и прозрат истината, прекрасно поднесена в "Кладенецът".
    Невероятна си!
  • Прочетох.
    Харесах .
    Поздрави!
  • Хубава приказка!
  • Когато някой открие своя път повече не бива да изпитва страх....
  • "А страховете като мътна вода влачат душата. "
    Искрено вярвам, че няма да се наложи да чакаме възрастта на Митьо и Атанаса, за да прозрем тази истина.
    Майсторски преразказана легенда, Петя. Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??