Кладенецът
"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Илия.
Безхлебен, Дядо Митьо приглади разбърканите си бели коси. Скри бързешката шишенцето с ракията под мишница и се намъкна в тъмната черква на манастира. Отвън се тресна. Заваля дребен дъждец. Дядо Митьо, взрян в шарените стенописи, се прекръсти. Всяка стена от черквата имаше своя история…
- За хляб ли си дошъл, старче? - смъмри го зад гърба му някой.
Дядото се обърна и видя сърдито лице на млад монах, който сякаш бързаше за някъде.
- От дъжда дойдох да се скрия. - измънка Митьо, докато стомахът му проскърцваше от глад.
- Остани тогава, ама пази тишина. Стените слушай! - каза бързо монахът и се изгуби някъде из тъмнината.
Митьо легна на пода в близост до иконостаса. Мислеше за бабата, дето гладна щеше да заспи. За хляб го бе изпратила, но хляб не намери. Затвори очи, за да приглуши мислите си и се заслуша в трополенето на дъжда по покрива на черквата. Отнякъде долетяха приглушени смехове и женски стенания.
- Монасите, божиите чада, мъжки души носели под расото. - усмихнат, каза на себе си дядото. - За женска бързало младото…
Дядото, припомняйки си закачките с бабата и немирната им младост, чу нечий тих разговор.
- Казват, че мъртъв човек пази водата в кладенеца на поляната. -шепнеше някой.
- Мъртъв! Ами, той водата ще помъти. - отговаряше някой друг.
- Да, ама който докосне очите му, от сушата ще избави селото, а и богат ще стане.
- Аз при мъртъв не отивам. Мене да убие… - каза единият глас.
Дядо Митьо, развълнуван, не дочака да приключи разговора и хукна към вкъщи. Разбуди бабичката, казвайки ù:
- Атанасо, ставай бързо! Да спасим от глад селото, мари… Бог нас ни избра.
- Ракията ти прояде разума, Димитре. - скара му се сънената жена.
- Нужна си ми. - каза някак топло старецът и вдигна бабата.
Тръгнаха през гората с фенер в ръка. Старите им очи, уморени от тъмнината, не помнеха къде е кладенецът. Усещаха, че се изгубват. Докато насреща им не се изправи брадясал мъж, с разрошена глава. Очите му гледаха някъде отвъд старците. Дядо Митьо се престраши и пита за кладенеца. Мъжът го отмина мълчаливо, сякаш не го чу.
- Ех, тези млади. Все мълчат. - каза Митьо на жена си.
Озоваха се пред кладенеца. Лек страх пъплеше по набръчканите им чела, но го пребориха.
- Ще спуснем въже, Атанасо, за видим какво има в кладенеца.
- Ами ако се удавим и не помогнем на селото.
-Здраве да е, Атанасо. Пътищата ни не са вечни… А страховете като мътна вода влачат душата. Тебе ще спусна, щото въжето мен няма да издържи.
Бабата кимна някак болезнено и се заспуска надолу. Едва не писна, когато докосна водната повърхност. От студената вода се подаваше мъжка разрошена глава.
- Младите все мълчат. - на себе си изрече бабичката и прихлупи с ръка страшно отворените очи на мъртвеца, за да даде покой на душата му. - Мъртви са… Мълчат.
От врата му разви черна кесия и се изкачи на горната земя. От кесията на тревата, като малки жълти слънца, се търкулнаха няколко монети.
На стари години Митьо и Атанаса се замогнаха. Сякаш Бог ги възнагради за смелостта. Къща си купиха, хляб имаха. Канал от кладенеца към нивите прокопаха, за да напояват земята при суша.
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мен не ме е страх да покажа грешките си, а опитвам да ги поправя! Всяка критика е градивна, приемам я!
-
Петя, ти поднесе коментара на този известен преподавател, за да ни напомниш, че трябва да четем и между редовете...(не са много хората, които поднасят и понасят критика от друг човек - а ти го правиш)...Благодаря ти за съпричастието, за сладкодумието и за още много неща...Барона
-
Георги,не съм имала за цел да предизвикам нечие внимание, за да се чете разказът!Никой не те задължава да ме четеш...
Мисля, че грешката на четящите произведенията в "Откровения" , е че се водят по чуждото мнение, от коментарите на другите.Всеки има право да каже какво мисли, но не и да обижда произведение или автор.И ако заради коментарите, прочиташ дадено произведение, значи не те интересува реално литературната стойност на творбата...
Написаното е плод на легендарното, на художествено хрумване. Мисля, че всеки пише, това,което почувста. Може би нямам знанията на авторитетен фолклориист,но човек се учи! -
новобогаташи станаха в софия хилз. с цифрова, миялна машина и внуците си пратиха в детската градина на къци...
на 23 си
плашите ме понякога ...
ако целта на дългия коментар беше някой да прочете разказа - прочетох го...
иначе правилно ти е казал човека
не става само с писане и мислене трябва
ама пък забаламоса бая народ
което не е явление за сайта
така че ако те кефи...
много се извинявам
и се възпирам
защото много мога да пиша по темата -
Позволявам си да публикувам коментара на на уважаван от мен преподавател , специалист по етнология, фолклористика и лингводидактика , а и директор на регионалния историчевски музей в Русе д-р Николай Ненов.
Ще се опитам да поправя грешките си в последващите разкази.Човек се учи!
Здравей, Петя, благодаря за разказа. и аз го харесах, а както и мнозина, които са ти писали там, където е постнат разказа. все пак ще си позволя да напиша още няколко изречения. разказът ти е малко кратък, дори и за кратък разказ. особено финалът му.
но в самата структура има противоречия, които не си избегнала - от една страна "който докосне очите му, от сушата ще избави селото", т.е. очаква се магическо действие, чудо. а от друга страна - "Канал от кладенеца към нивите прокопаха", т.е. яко бачкане е паднало. и то от старец и старица!? да не повярваш. не е ясно и защо се чудят как да се избавят от суша, щом като старецът влиза в църквата да се скрие от дъжда. т.е. мотивацията за откриване на кладенеца вече не е валидна, не е основният мотив, който движи действието.
друг проблемен момент е следният - на финала - "Къща си купиха", сякаш не са имали досега, а преди да отидат в гората старецът "хукна към вкъщи". е, да, новата къща би могла да бъде по-голяма и хубава, но ти не пишеш за това, както казах финалът е твърде кратък.
това са най-важните неща, свързани с действието. има и не по-малко важни, свързани с контекста - кога се развива действието. ако това е от преди 100 г. - няма как да се загубят в гората, защото селяните познават местностите около селото си, няма да носят фенер, почти не е възможно да имат, но няма и да излязат през нощта, защото никой не излиза след полунощ. примерно.
е, май станаха повече изреченията ми, поради което моля за извинение. пиши още. човек се учи в писането и в мисленето - докато пише. освен това да се пише проза понякога е още по-трудно. обаче не спирай
-
Поздравления!!
-
Благодаря!
-
Отново поздравления, Пете!!! Пълниш ми душата! С обич!
-
female_sg, Nella_gold лек ден,момичета!
-
Поздравления, Петя!
-
Дам,можеш да виждаш.
-
Радвам се,че прочете ,Маги!
-
прекрасен текст...мина пред очите ми като филмова лента...
с обич, мила Петя. -
Да героите говорят,може би ги уплътнявам по моя си начин с речевите им характеристики...
-
Ползваш много пряка реч, което ми харесва. Все пак литературните герои са живи и могат да говорят. Четох някъде едно есе за сънищата които е сънувал Дон Кихот между отделните си приключения.
-
Извинявам, се Госпожо, но аз съм само на 15г. При направа на моята регистрация в този сайт, са ми объркали годините.
-
Не съм още госпожа,но нищо ... Обичам кучета,но не не съм от хората ,които смятат,че всеки заслужава пиедестал...Само децата, когато са съвсем чисти,когато с топлота гледат на света,бих идеализирала...
-
госпожо хората са коварни всички знаят само да използват по вашия коментар разбирам че вие не обичате нучета
-
-
Дълбоко!
-
Колкото по-здраво работим за нещо,толкова по-голям късмет имаме...
-
Ив,Мариола,благодаря!Само мога да мечтая да имам собствена книжка,която да се продава в книжарниците...Когато преодолея идеята за посредствеността на разказите ми,може би ще издам такава книжка
Някой ден..хи-хи... -
А колко ще е хубаво такива творби от съвременни автори да се четат
от младите и да се намират най-отпред в книжарниците!
Поздравления искрени, мила Петя! -
Луничке, ти напои душата ми при тази суша...и дом си купих, сколасах. Истинско вълшебство, втъкано в думите...Омагьосваш...
-
Благодаря,Надя!
-
Марко и Karaman,приятели, летни емоции и поздрави от Русе. Тичайте вместо мен на плаж,починете си малко от компютърния делник...
-
Поздрав, сладкодумке !
-
Поздрав!
-
Доловеното между думите е може би моето послание...
-
Магично, митично, мистично, прекрасно слово. Хареса ми това, което казваш между думите! Поздрави!
-
Ами аз следвах легендата,с голяма доза художествена измислица...
-
Случват се и такива работи... Поздрав!
-
Слънчев ден,приятели!
-
Изящно е словото ти!!!
-
Благодаря за усмивката ,Милко!
-
Пускам ти по водата на Дунава една усмивка да ти напои литературните кълнове!
-
Зрънцето го има всеки,просто трябва да го разгърне в слово...
-
Петя, поздрав и от мен! Възхищавам се на енергията ти да отсяваш толкова много плява, за да намериш златното зрънце!
-
Васко и Веси,приятели,трогва ме това,че моите скромни разкази ви харесват!
-
В твоите разкази заедно с тъжните нюанси винаги има много мъдрост и поука, а като стил на писане са отлични. Поздравявам те, Петя!
-
Браво!
Искрени поздравления! -
Валентина,аз не познавам това произведение за жалост...Радвам се,че прочетохте!
-
Хубава приказка, напомни ми за един български писател, книгата се казваше "Бели ветрища", но фамилията му не помня, само малкото име - Янко...
-
Глад мори добитъка
Мн ми хареса като цяло -
-
Харесах!
-
Дани Ел,Светлана,благодаря ви!Старците ги пощадих,защото малко и аз се изморих от тъжни нюанси...
-
Браво!!!
-
Хубав край. Обикновено като се разхождат старци по разказите, все не има върви на горките... Тук са пожалени
-
Светльо,благодаря! Измених много легендата,използвах само мотива за мъртвия в кладенеца...
-
Завладяващо разказана легенда. Поздравления.
-
Бояна,Цветан,Веска,Ангел,Весислава,благодаря ви! Стоплихте ми душата!
-
Митьо и Атанаса са оставили вечни пътища за бъдното поколение, по които да върви. Дано повече от нас прочетат и прозрат истината, прекрасно поднесена в "Кладенецът".
Невероятна си! -
Прочетох.
Харесах.
Поздрави! -
Хубава приказка!
-
Когато някой открие своя път повече не бива да изпитва страх....
-
"А страховете като мътна вода влачат душата. "
Искрено вярвам, че няма да се наложи да чакаме възрастта на Митьо и Атанаса, за да прозрем тази истина.
Майсторски преразказана легенда, Петя. Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
