Климатичен пътепис - шеста част
"И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...
"Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки и бутове да сложиш в тези чували от зебло! На всеки чувал ще има надпис и лично аз ще ти кажа коя плешка и бут къде ще сложиш! Ясен ли съм Сийче!?"
"Не съм ти Сийче, може и съвсем да се държиш възпитано, нали?"
Генчо Турсунов се прокашля, за да маркира присъствието си, отдаде чест мълчаливо и после кимна към един от шефовете на резервата, като дискретно му прошепна за доубития глиган, който лежеше във зоната на ракетния полигон.
Петър Петров беше човек от Елховско, роден и отрасъл в полите на Странджа край границата. Вече се знаеха с лейтенант Турсунов и едно доверие беше с достойнство ги скрепило в "кумшулука" им от две години.
Надзирателите започнаха с "касаплъка", а Петров и Генчо Турсунов тръгнаха мълчаливо към простреляния глиган. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, Петров извади едно тефтерче и написа: "Генчо, това е ваш лов, задето с войниците лежахте цялата седмица да пазите в полигона, след което запалиха по цигара с младия офицер и изгориха прочетеното...
Генчо Турсунов се обърна и тръгна към войниците, а Петров пое към своите клиенти и колеги.
От полигона в Ормана до постоянната местостостоянка на дивизиона имаше около шест километра и естествено, лейтенант Турсунов докладва на командването, че задачата е изпълнена и помоли за транспорт. Войската на почивки пренесе глигана с платнище и не след дълго един военен "ГАЗ-53", тъй наречената "Виетнамка" извози цялата група в поделението.
Полковник Крачунов разбра от доклада на лейтенанта за развоя и хода на "занятието" и поръча ветеринарна експертиза с проба от глигана на тиловия си офицер, като при годност за консумация месото да се заведе на отчет в артелната.
Лейтенант Турсунов обяви пред войниците, че получават по пет дни домашен отпуск за отлично изпълнена задача и оформи график за подразделението, кой кога ще ползва отпуската, защото наближаваха новогодишните празници. Пък и той планираше с Десислава една седмица почивка в Трявна и Габрово. Беше й обещал да я заведе в "Етъра" и къщата-музей на Славйковия род в Трявна...
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за прочита, Латинка-Златна!
-
-
Благодаря за поздравите и пожеланието по случай Стефанов ден!🙂
Благодаря за коментара и оценката, Ники!🙏
"Една армия, ако не воюва десет години,тя се превръща във военна администрация и престъпна сбирщина"!Това е римска сентенция.Може би,не съм съвсем точен в цитата,но е ясно какво са имали предвид римските стратези.
Благодаря за коментара и оценката, Младен!🙏 -
Имаше някаква романтика в онези казармени времена, която ти с вещина предаваш, Стойчо.
Поздравление! -
И Честит Имен Ден, Стойчо! Един ден по-късно!
Пожелавам ти много здраве, щастие и творчески успехи!🍀🍀🍀🥂🥂🥂 -
Прочетох с удоволствие, Стойчо!
Така добре разказваш и описваш всичко и детайлно!
Майстор си на разказите!
Весели Празници! -
🎭
-
...
-
Благодаря за Любими,Анна!🙏
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
