Всичко вървеше точно по план. Юли месец беше в разгара си, а аз бях завършил работата по дебютния си сценарий. “Ако го одобрят веднага, ще имам 5 месеца да го заснема и да излезе за Коледа. Идеално!”, въртяхa се из главата ми тези идеалистични мисли, докато пътувах към офиса на г-н Джонсън. Харолд, но само за някои, Джонсън беше един от най-влиятелните продуценти в този бизнес. Неговите филми изкарваха десетки милиони приходи и славата им се носеше из целия свят. Всеки режисьор искаше да работи с него, а тези, на които отказваше, само го плюеха от яд. Конкурентите му пък се заяждаха, че филмите му са свръх комерсиални, в много случай откровено безмозъчни, но пък доста зрелищни. Е, не мога да отрека, че донякъде не бяха прави, но ако искаш един касов филм, костващ много пари, Джонсън беше човекът.
Носех се с бащиния “Шевролет 69” по едва ли не позлатените улици на Бевърли Хилс и копнеех за мига, в който и аз щях да се сдобия със скромен дом в този богоизбран квартал. След време щях да ж ...