Жана гледаше през прозореца унесено. През този прозорец тя видя от леглото си - три сезона, първо зелената пролет, как се разлисти дървото опиращо клони зад стъклата, разпукалите се белите цветчета от пъпките, птиците в короната му. После видя лятото, пеещите щурчета, греещото слънце. Премина лятото в есен. Листата на дървото се позлатиха. Шумоляха от вятъра и падаха на земята. Дървото оголя. Сиви клони се издигаха към прозореца, но не за дълго. Дойде и третия сезон - зимата. Навън се стелеха бели, красиви и леки снежинки. Те се въртяха от свирещият вятър, танцуваха и падаха грациозни като балерини. Слънчев лъч си проправяше неуверено място през снежната завеса, но все пак успя да я пробие и снежинките засияха още повече в своята искряща белота.
Жана изкара три сезона в леглото. В тази болница. Като затворник. Но нито веднъж не се оплака. Не и даваха да става, но тя изтърпя всичко. Сега се беше опряла на двете възглавници и погледна огромния си корем. Оставаше още един месец до раждане ...