4 min reading
Жана гледаше през прозореца унесено. През този прозорец тя видя от леглото си - три сезона, първо зелената пролет, как се разлисти дървото опиращо клони зад стъклата, разпукалите се белите цветчета от пъпките, птиците в короната му. После видя лятото, пеещите щурчета, греещото слънце. Премина лятото в есен. Листата на дървото се позлатиха. Шумоляха от вятъра и падаха на земята. Дървото оголя. Сиви клони се издигаха към прозореца, но не за дълго. Дойде и третия сезон - зимата. Навън се стелеха бели, красиви и леки снежинки. Те се въртяха от свирещият вятър, танцуваха и падаха грациозни като балерини. Слънчев лъч си проправяше неуверено място през снежната завеса, но все пак успя да я пробие и снежинките засияха още повече в своята искряща белота.
Жана изкара три сезона в леглото. В тази болница. Като затворник. Но нито веднъж не се оплака. Не и даваха да става, но тя изтърпя всичко. Сега се беше опряла на двете възглавници и погледна огромния си корем. Оставаше още един месец до раждане ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up