30 ago 2016, 21:57

Кольо Ковача 

  Prosa » Relatos
794 1 0
6 мин за четене
КОЛЬО КОВАЧА
— Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага — плевенският каймакамин — гледаше към падналия на колене в праха българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан. Лично Фазлъ паша му нареди: „Събери черкезки и абаски чети, изколи на Батошево и Ново село раята, децата им отведи в робство, смени им вярата!”
Цяла нощ чете „светчето” Кольо Матеев и се подготвяше за този момент. Раните от куршумите не бяха дълбоки, но още кървяха и му замайваха главата. Девет дни се би на Граднишкия боаз в четата на Дядо Фильо. Не бяха равни силите... Габровци избягаха... Цанко тръгна на кон да ги гони... Помощ отникъде! Когато взеха да ги обграждат от всички страни, Дядо Фильо им благодари за показаната вярност и храброст и им заръча да тичат при семействата си, да се погрижат... Не успя Кольо да отведе своите в Балкана. Приклещиха ги в нивата зад къщата. Първо отсече на един главата, после с пушката му уби друг. Прикриваше се зад една ябълка... Скоро съвсем се стъмни. Прибра ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??