1 sept 2019, 20:01

Контрасти 

  Prosa » Otros
463 3 1

Независимо че живееш в едноцветния свят на вечно заетите възрастни, трябва да умееш да отправяш любопитен поглед към розовата вселена на искрено усмихващите се деца, за да си припомниш, че хвърчилото и пролетта са те карали да вярваш в чудеса.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги го правя! Усмихвам им се и те ми отвръщат с усмивка. Когато някое дете плаче се опитвам да го успокоя и в повечето случаи се справям. Много страдам, когато възрастните нараняват дете, опитвам се да го защитя, но не винаги успявам... Много добре си го казал. Но има още нещо- всеки възрастен трябва да запази част от детето в душата си, за да бъде добър.човек.
Propuestas
: ??:??