Копнежи по Май ‘86
(или още абитУриентско)
Да се чете с усмивка J
- Ми, помислете за това момиче - глухо до мен достигаше гласа на Мария, (или още Миче) най-свежата жена, която познавах дотогава (лека и пръст), живееше на полуетажа над нас. Съседка за чудо и приказ - мила, усмихната, малко клюкарка, но то без кусури не може... Уважението ми бе подсилено и от това, че движеше перфектно нещата си, въпреки поставения преди години пейс-мейкър, въпреки диабета и инсулиновите инжекции. Беше дошла да разкаже най-новата рецепта за кекс с врящо прясно мляко. Така си е, ходи, научи нещо и хоп да го разкаже, а защо не и покаже... Баща ми (също лека му пръст) и беше налял една малка мастика и разгорещението в този дъждовен май беше пълно (хайде да не си припомняме 26 април). Че и мен си ме очакваха и вълнения около завършването. Неведнъж беше засягала тази тема – младежкото ми акне, хормоналното ми развитие, нуждата ми от “активен” животJ като истински загрижена съседка:
- Откога ти казвам, адашке ...