По първи петли срещу Кръстовден двамата братя Димитър и Георги, натоварени със стока необходима за домакинството потеглиха към родното си село Тракия.
Без много приказки, шепнешком си казаха "С Богом" с братовчеда от Узунджово, повече с поглед, отколкото със слово,те излязоха на пътя към Ески Заара,като не запалиха фенер,макар, че тъй бе прието по закон.
След два дни преход,с почивка далече от хорските погледи братята влязоха в двора на дядо Петровата къща по късна доба.
Никой не ги посрещна,само четири гуджути овчарски вълкодава без лай ги наблюдаваха,познали своите стопани.Георги извади от кожената си торба армагана за верните нощни "кърсердари",както обикновено се шегуваше с тях.
Вестта за младият бег беше пристигнала в чифлика на баща му Осман още същия ден, защото мюдюрина Юсуф ага проводи бърза депеша в Одрин до Валията,който реши, че е важно да съобщи по телеграфа на отговорните фактори в Истанбул!
Идеше реч за смъртен инцидент със сина на Осман бег, неговия боен другар с когото ...