И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ми живот.
Сега всичко е различно, пусто и самотно.
Знаеш ли колко е трудно да кажа, че не те обичам, че не си ми нужен, че не те ценя, че всичко е било измама, всичко е било игра.
Погледни ме в очите и виж, сълзите ми те ме издават, те са огледалото на моята душа.
Помниш ли нощите предишни с думите, кълнящи се в любов, целувките ни страстни, вкуса на "нашият живот" песента, с която те посрещах всеки път обляна във сълзи.
Сега дори и от нея ме боли.
Самотната стая с четири стени, които помнят всичко останало от нас, знаят всяка наша дума жест и грях, стаята, която само ти изпълваше със смях.
И спомням си всичко, сякаш беше вчера, болката след поредния ни край, щастието, бликащо в очите ми, когато се завръщаше, тръпката, с която те очаквах да ти кажа пак обичам те!
© Ивелина Иванова Todos los derechos reservados