Преди да започне с повествованието си, авторът се чувства задължен да направи някои уточнения. На първо място той иска да спомене за изключителната липса на достоверност на историята си – сигурен е, че подобно село и подобна държава не съществуват. Героите му са напълно измислени образи, отражение на безкрайното му въображение. Всъщност долните редове биха могли да се възприемат като своеобразен фентъзи разказ. Фентъзи с малко позастарели феи и позахабени магьосници. Нематериални създания, за които със сигурност е известно само, че винаги са около нас и винаги ни пазят в мислите си…
Докато баба Донка стигне до телефона, той вече беше спрял да звъни. Тя подпря бастуна до стената, подпря се след това на скрина и вдигна тежката слушалка. Погледна пожълтялата от слънцето бележка с номера, на която пишеше със старателни, малки букви „Мила - домашен” и започна да върти съсредоточено шайбата на телефона.
- Ало – чу се детски глас от другата страна.
- Ало, какво правиш, бе, бабо! Наред ли е вс ...