Откъде беше дошло, не се знаеше. Беше се свило на кълбо в тревата до оградата. Беше мръсно и гладно, даже нямаше сили да лае. Митко го намери, нахрани го, изми го.
- Какъв мъник си само, но ще те дресирам, ще станеш следотърсач - му говореше момчето, а кученцето само помахваше с опашка. Митко се грижеше за него и между другото все го учеше. Хвърляше пръчка:
- Донеси я - викаше на кучето, а то обикаляше пръчката и се връщаше с вдигната опашка.
- Виж, това е въже - му казваше.
- Донеси ми го - кучето хващаше въжето и хукваше. Митко трябваше да го гони по целия двор, за да го вземе...
- Ох, няма да стане нищо от тебе - въздишаше момчето отчаяно. Веднъж скри единия чехъл на баба си в тревата и пак му заповяда:
- Намери го, хайде. Нали можеш да долавяш миризми - но кучето и този път само обиколи тревата със скрития чехъл, отиде и седна до другия.
- Много си тъп бе, мъник - му извикваше Митко и отиваше при приятелите си.
С Петьо и Савата бяха в един клас. И тримата мечтаеха да разкрият поне ...