Откъде беше дошло, не се знаеше. Беше се свило на кълбо в тревата до оградата. Беше мръсно и гладно, даже нямаше сили да лае. Митко го намери, нахрани го, изми го.

- Какъв мъник си само, но ще те дресирам, ще станеш следотърсач - му говореше момчето, а кученцето само помахваше с опашка. Митко се грижеше за него и между другото все го учеше. Хвърляше пръчка:

- Донеси я - викаше на кучето, а то обикаляше пръчката и се връщаше с вдигната опашка.

- Виж, това е въже - му казваше.

- Донеси ми го -  кучето хващаше въжето и хукваше. Митко трябваше да го гони по целия двор, за да го вземе...

- Ох, няма да стане нищо от тебе - въздишаше момчето отчаяно. Веднъж скри единия чехъл на баба си в тревата и пак му заповяда:

- Намери го, хайде. Нали можеш да долавяш миризми -  но кучето и този път само обиколи тревата със скрития чехъл, отиде и седна до другия.

- Много си тъп бе, мъник - му извикваше Митко и отиваше при приятелите си.

 С Петьо и Савата бяха в един клас. И тримата мечтаеха да разкрият поне едно криминално престъпление. А в селото напоследък ставаха едни работи... Изчезваха овце, агнета, даже и едно магаренце се издирваше. Пък и този джип, откъде идваше, не се знаеше. Профучаваше през селото и все към скалите заминаваше.

Над селото имаше скали и в тях пещера, но момчетата само бяха чували за нея. Възрастните казваха, че е опасна и не трябва да се ходи там. Те не бяха ходили досега. Но  решиха, след кратко съвещание, да тръгнат по следите на джипа. Е, Савата се дърпаше малко:

- Да не стане като дините на дядо Стоян?  Някой ги чупел, някой му разхвърлял бостана, а като отидохме, какво видяхме... А? Дядо Стоян пиян си спи в колибата, а магарето му троши дините.

 След него и Петьо пък се обади:

- Или като лисицата, дето крадяла кокошките на леля Тонка.

- Стига де. Нали разбрахме коя е лисицата - леля ти. Нали ù е съседка, ама на никой не казахме.

- Е момчета, ще ходим или не - подкани ги Митко. Тримата поеха към скалите. Дирите на джипа още стояха. Беше заминал и те спокойно можеха да започнат криминалното си разследване.

- Сега да е дресирано куче моят мъник, щеше да е друго - говореше на момчетата Митко. - А то от него нищо не става.

- Ето я пещерата. Сега внимателно! Виждате, че има стъпки, значи може да се влезе.

Момчетата се запромъкваха бавно напред. Савата светеше с малко фенерче. Стигнаха до по-широко място и какво ги очакваше там... Струпани кашони, чували с платове ли, дрехи ли? Докато се захласваха в стоката, а то си беше крадена стока, сигурно от селския магазин, нали скоро го бяха разбили и ограбили, а крадци още не бяха хванати, нещо стана. Сигурно крадците бяха направили клопката - дупка, закрита с камък. Савата беше пропаднал в нея. Беше тъмно и нищо не се виждаше. Само го чуваха, че вика уплашено за помощ.

- Сега да имаше въже - каза Митко - щяхме да го извадим оттам. Тогава видя кучето. Кога беше дошло, не беше видял и докато го видя, то пак изчезна.

- Добре ли си? Не се плаши, ще те издърпаме - викаха момчетата на приятеля си. Успокояваха го, но не знаеха обратния път. Не бяха се сетили да оставят знаци. Докато се чудеха какво да правят, се чу шум - нещо пълзеше към тях.

- Мъник, ти ли си? Уплаши ни здравата - извика Митко.

- Какво е това? О, мъник, ти влачиш въжето - нямаше време за благодарности. Сега момчетата спуснаха въжето и Савата се изкачи при тях жив и здрав. После всички побързаха да излязат от пещерата. И кой пак им помогна? Кучето, разбира се. То ги изведе навън. После е ясно - хванаха крадците с джипа, а момчетата наградиха с екскурзия до София, да се запознаят с инспекторите от криминалната полиция.

Нали и те щяха да станат като тях, когато пораснат. Е, мъникът остана в село, но те му донесоха  лакомства  да го наградят. Митко все казваше за него:

- Следотърсач си е моето куче и то какъв!

 А Савата и Петьо се обаждаха:

-  Но кой го обучи? Кой?