Пехотата е царицата на боя!
Ако една война се печели, това е факт когато пехотата въздигне знамената си и стори парад пред очите на победените...
Кольо воюваше край Одрин, но като другите войници, които милееха за семействата си, той се връщаше в мислите си натам, към родното Ханово, към Дона,която му роди момиченце преди месец - Мария. Първа рожба, бяха решили с Дона, ако е момиче да бъде кръстено на Божията майка!
Ако е момче, на кръстник Ильо.
Роди Дона. Пратиха хабер с военна поща от кметството в Ханово на военните власти, че взводен подофицер Кольо Гатев Добрев е баща на момиченце...
Но войната бе взела решителен характер и военните проводиха известие, че Кольо е жив и здрав, но войската забранява в този момент отпуските!
Беше Никулден! Свещеникът на полка проведе служба пред личния състав със знамето на полка, воглаве с командира на полка, офицерите и цялата свободна от дежурство по окопите войнска наличност.
Командирът на полка полк.Златарев стоеше зад свещеника заедно с останалите офицери и се кръстеше при споменаването на загиналите офицери, подофицери и войници в отминалите боеве. А те не бяха малко!
В края на службата свещеникът поздрави всички именници от полка, които носят името на Св.Николай Чудотворец и се помоли за живот и здраве на всички,макар всеки да знаеше, че тази ламя - войната ще пожали малцина...
При опита да превземе Чаталджа, в състава на българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев, 29 Ямболски пехотен полк даде над 200 загинали, 180 безследно изчезнали и към 200 заболели от холера и коремен тиф, които почти всички починаха и бяха погребани в общ братски гроб. Полкът загуби 25% от военновременния си състав и след дислоцирането му и бърза реорганизация, бе изведен на резервна позиция в Източния сектор, за попълване на състава със запасни войници, оръжие и боеприпаси, и за кратък отдих до началото на решителните боеве край Одрин.
В интерес на истината трябва да споменем, че българската войска в боевете при Чаталджа не успя да преодолее съпротивата на турската отбрана, за да отвори пространство и атакува Истанбул!
Поради откъсване на бойните части от обоза и дъждовната киша, волските коли, които снабдяваха с храна и боеприпаси атакуващите полкове,изостанаха назад и войската не беше подготвена да превземе чаталджанските позиции, които бяха защитавани от 190 хилядна турска армия. Българските полкове брояха 118 хиляди войници. Валеше студен ноемврийски дъжд. Всички условия бяха против воденето на настъпателни боеве...
След недообмислено и несъгласувано решение, ген.Радко Димитриев заповяда атака срещу заелите окопни позиции турски елитни полкове и спомагателни части! В последните дни на ноември се появиха първите признаци на дизентерия, коремен тиф и холера... Санитарните власти веднага алармираха командващия армията за големия брой заболявания и причината - лошо качество на храната, появата на въшки, вследствие на невъзможността войниците да спазват хигиенните изисквания, поради липса на такива.
Жаждата за слава често е илюзорна и в битката поема в нежеланата посока...
За първи път българската войска претърпя неуспех, който в материален израз доведе до загуби от порядъка на близо 3000 убити, 1480 безследно изчезнали и около 14000 ранени. Операцията бе прекратена и започнаха преговори.
Войната придоби позиционен характер. Лютата зима смъкна температурата с близо 20 градуса под нулата. Войниците които бяха в окопите изградиха землянки, но въпреки това имаше премръзнали, чиито крайници бяха ампутирани. Ето, това е войната...
Подофицер Кольо отговаряше за близо четиридесет човека във взвода си. Той не губи време, след като полкът получи позиция срещу табиите Айджийолу и Айвазбаба*. До Ямболския полк зае позиция 32 Загорски полк, на десния фланг беше знаменития Шипченски полк, там бяха още няколко елитни полкове от Осма дивизия. Ямболските части бидоха включени в състава на Втора армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов, който беше назначен за отговорен ръководител на обсадата на Одрин. Бивш командир на Четвърти конен на Н.В. Престолонаследника Ямболски полк, родом от Ямбол, заедно с Върховния главнокомандващ ген.-лейт. Михаил Савов замислиха в щаб-квартирата на Втора армия, която се намираше в близост до южния сектор един заблуждаващ артилерийски маньовър...
Полковете където бяха разположени на западното направление заеха две сръбски дивизии, които докараха над сто обсадни топове, но те бяха предадени в северния сектор срещу табиите Айджийолу и Айвазбаба, за да подсилят евентуален пробив оттам...
Първа неотложна работа на обсадните части бе да изучат позициите на обсадения турски гарнизон.
Взводен подофицер Кольо даде заповед на подчинените си да изкопаят землянки, а той заедно с няколко човека и с наличните брадви, кирки и лопати отиде в близкото землище и намери дървета от които изрязаха дебели клони и вършини с които оформиха землянките за по четири човека. След два дни позициите на взвода и съседните подразделения вече бяха под земята и хората имаха елементарни условия за фронтови живот.
Сръбският командващ ген.Степан Степанович се яви в щаба на Върховния главнокомандващ ген. Савов и получи указания за действие на подчинените му части. Сиреч докато се водеха преговори между Високата порта и балканските правителства щабовете на съюзниците работеха под напрежение: подвоз и доставка на храна, боеприпаси, медицински палатки зад позициите на фронта, рекогнисцировка за вероятните направления при настъпление, секторите за обстрел с артилерийски огън и пушечен такъв; и с карти и визуално наблюдение набелязваха релефа за скрито настъпление и целите за превземане...
*Табия - укрепено крепостно укритие, усилено с тежка артилерия, картечници,пред което има телени заграждения.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за весели Коледни и новогодишни празници!