Крушение - Шеста част
Произведение от няколко части « към първа част
Пехотата е царицата на боя!
Ако една война се печели, това е факт когато пехотата въздигне знамената си и стори парад пред очите на победените...
Кольо воюваше край Одрин, но като другите войници, които милееха за семействата си, той се връщаше в мислите си натам, към родното Ханово, към Дона,която му роди момиченце преди месец - Мария. Първа рожба, бяха решили с Дона, ако е момиче да бъде кръстено на Божията майка!
Ако е момче, на кръстник Ильо.
Роди Дона. Пратиха хабер с военна поща от кметството в Ханово на военните власти, че взводен подофицер Кольо Гатев Добрев е баща на момиченце...
Но войната бе взела решителен характер и военните проводиха известие, че Кольо е жив и здрав, но войската забранява в този момент отпуските!
Беше Никулден! Свещеникът на полка проведе служба пред личния състав със знамето на полка, воглаве с командира на полка, офицерите и цялата свободна от дежурство по окопите войнска наличност.
Командирът на полка полк.Златарев стоеше зад свещеника заедно с останалите офицери и се кръстеше при споменаването на загиналите офицери, подофицери и войници в отминалите боеве. А те не бяха малко!
В края на службата свещеникът поздрави всички именници от полка, които носят името на Св.Николай Чудотворец и се помоли за живот и здраве на всички,макар всеки да знаеше, че тази ламя - войната ще пожали малцина...
При опита да превземе Чаталджа, в състава на българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев, 29 Ямболски пехотен полк даде над 200 загинали, 180 безследно изчезнали и към 200 заболели от холера и коремен тиф, които почти всички починаха и бяха погребани в общ братски гроб. Полкът загуби 25% от военновременния си състав и след дислоцирането му и бърза реорганизация, бе изведен на резервна позиция в Източния сектор, за попълване на състава със запасни войници, оръжие и боеприпаси, и за кратък отдих до началото на решителните боеве край Одрин.
В интерес на истината трябва да споменем, че българската войска в боевете при Чаталджа не успя да преодолее съпротивата на турската отбрана, за да отвори пространство и атакува Истанбул!
Поради откъсване на бойните части от обоза и дъждовната киша, волските коли, които снабдяваха с храна и боеприпаси атакуващите полкове,изостанаха назад и войската не беше подготвена да превземе чаталджанските позиции, които бяха защитавани от 190 хилядна турска армия. Българските полкове брояха 118 хиляди войници. Валеше студен ноемврийски дъжд. Всички условия бяха против воденето на настъпателни боеве...
След недообмислено и несъгласувано решение, ген.Радко Димитриев заповяда атака срещу заелите окопни позиции турски елитни полкове и спомагателни части! В последните дни на ноември се появиха първите признаци на дизентерия, коремен тиф и холера... Санитарните власти веднага алармираха командващия армията за големия брой заболявания и причината - лошо качество на храната, появата на въшки, вследствие на невъзможността войниците да спазват хигиенните изисквания, поради липса на такива.
Жаждата за слава често е илюзорна и в битката поема в нежеланата посока...
За първи път българската войска претърпя неуспех, който в материален израз доведе до загуби от порядъка на близо 3000 убити, 1480 безследно изчезнали и около 14000 ранени. Операцията бе прекратена и започнаха преговори.
Войната придоби позиционен характер. Лютата зима смъкна температурата с близо 20 градуса под нулата. Войниците които бяха в окопите изградиха землянки, но въпреки това имаше премръзнали, чиито крайници бяха ампутирани. Ето, това е войната...
Подофицер Кольо отговаряше за близо четиридесет човека във взвода си. Той не губи време, след като полкът получи позиция срещу табиите Айджийолу и Айвазбаба*. До Ямболския полк зае позиция 32 Загорски полк, на десния фланг беше знаменития Шипченски полк, там бяха още няколко елитни полкове от Осма дивизия. Ямболските части бидоха включени в състава на Втора армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов, който беше назначен за отговорен ръководител на обсадата на Одрин. Бивш командир на Четвърти конен на Н.В. Престолонаследника Ямболски полк, родом от Ямбол, заедно с Върховния главнокомандващ ген.-лейт. Михаил Савов замислиха в щаб-квартирата на Втора армия, която се намираше в близост до южния сектор един заблуждаващ артилерийски маньовър...
Полковете където бяха разположени на западното направление заеха две сръбски дивизии, които докараха над сто обсадни топове, но те бяха предадени в северния сектор срещу табиите Айджийолу и Айвазбаба, за да подсилят евентуален пробив оттам...
Първа неотложна работа на обсадните части бе да изучат позициите на обсадения турски гарнизон.
Взводен подофицер Кольо даде заповед на подчинените си да изкопаят землянки, а той заедно с няколко човека и с наличните брадви, кирки и лопати отиде в близкото землище и намери дървета от които изрязаха дебели клони и вършини с които оформиха землянките за по четири човека. След два дни позициите на взвода и съседните подразделения вече бяха под земята и хората имаха елементарни условия за фронтови живот.
Сръбският командващ ген.Степан Степанович се яви в щаба на Върховния главнокомандващ ген. Савов и получи указания за действие на подчинените му части. Сиреч докато се водеха преговори между Високата порта и балканските правителства щабовете на съюзниците работеха под напрежение: подвоз и доставка на храна, боеприпаси, медицински палатки зад позициите на фронта, рекогнисцировка за вероятните направления при настъпление, секторите за обстрел с артилерийски огън и пушечен такъв; и с карти и визуално наблюдение набелязваха релефа за скрито настъпление и целите за превземане...
*Табия - укрепено крепостно укритие, усилено с тежка артилерия, картечници,пред което има телени заграждения.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ми харесва Стойчо,чакам следващата част.Поздрав и светли празници.
-
Благодаря, Мария!
-
Една страшна реалност, Ranrozar! Поздравления!
-
Благодаря за оценката, Георги!
-
Върви...Хубаво...
-
Благодаря за коментарите и оценките, Елка, Иржи и Мариана!
Нашите предци са имали идеал и той е бил: България над всичко! И тогава това не са били безразлични към своите сънародници,останали зад пределите на Майка България!
Елка, загиналите от тази военна кампания са били много, но се оказва, че не са били постигнати очакваните резултати, но по-късно ще стигнем до там. -
Сладкодумно,сякаш разказваш приказка,Стойчо,която "на живо" хич не е била весела....С какви средства се е воювало-окопи,обози,болести,които сега почти ги няма,но не дезертират...Като си помисля за сегашната техника,как за нула време ще дойде от края на света....надай,Боже!!Увлече ни с твоите разкази,които поднасяш в премерен обем!Браво!
-
Моите поздравления за огромния труд и родолюбието, Стойчо! И моят прадядо е загинал при обсадата на Одрин! Вечна слава на всички героични български войни!
-
Благодаря Румяна,обичам историята, благодарение на обкръжаващата среда!
Дядо Станьо имаше кръчма в родното ни село.През годините на моето детство старите ветерани сядаха на сянка пред кръчмата през лятото и споделяха спомените си.Когато пораснах в гимназията попаднах на прекрасен учител по история, който извън учебниците ни водеше любителски часове по история.След като постъпих в армията продължих да се занимавам с военна история във Военен клуб към Дома на армията в гр.Ямбол и когато разформироваха Седма мотострелкова дивизия в Ямбол, попаднах в Музея на дивизията, защото четири години бях охранител на сградите и помещенията в района на дислокация.Охранявахме площ от 1016 декара и над 330 сгради, складове и гаражи.Дивизията беше в почти военновременен щат и нейните полкове, бригади и отделни войскови единици включваха едни от елитните части в Грудово (сега гр.Средец), Елхово, Болярово,Звездец и Бояново... Но да продължим по същество в следващата седма част на повествованието. -
Това е огромен труд, Стойчо! Исторически справки, издирване имена на месности,на командири...истинско геройство е! Четох с удоволствие и интерес! Благодаря !!!!!!!
-
Аз съм просто селско момче. И,Пепи, мога с големите да съм невръстник, но мога с малките да си играя...
Но запомни:не обичам да играя на нерви, защото нервите, обикновено губят!
Бъди коректна,за да намериш коректност!
Иначе...
Трудно се воюва с весели ветерани!😅 -
Чела съм учила съм, гледала съм... Ти си интересният и забавният с твоя поглед и подреден изказ! "Най-добрият учител е живота, болката ни учи как да оцеляваме, а любовта как болката да преодоляваме!" Когато човек изразява себе си, да излезе от рамките и да го прави с мисълта, че всички сме равни под слънцето!
-
Благодаря, но винаги подозрително посрещам суперлативите от рода:"по-по,най!"и други видове козметични словесни продукти...
Зарадва ме, че реши да четеш исторически събития от нашата история!
Стига вече сме се опитали да се учим как да оцелеем като емигранти!😅 -
Ти си перла в короната! Заради теб ще почна да чета исторически и военни...
-
Това е по спомени разказвани от моите предци-двамата ми дядовци са участвали в Балканските войни и превземане на Одрин и двамата са участвали в различни полкове-дядо Кольо в 29Ямболски пехотен,а дядо Станьо в 32 Загорски пехотен полкове.
Младен, и аз ти благодаря за коментарите на отделните части.Разбрах, че откъм майка си имате участник-офицер, по-късно генерал, на който трябва да се гордееш, че носиш името! -
Увлекателно възсъздаваш тези исторически събития, Стойчо. Благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за весели Коледни и новогодишни празници!