Самоедът опъна здраво каишката. Бе надушил нещо интересно в тревата и опитваше да се добере до него. Явно нямаше никакво намерение да се съобразява с виковете на стопанката си, която правеше отчаяни опити да го удържи. Кучето спря да дърпа за момент и размаха опашка, докато побутваше с нос една празна консервена кутия.
– Сара, престани да се дърпаш! Лошо куче! Ще ме пребиеш, Сара, не разбираш ли! – викна жената и изпухтя нервно. По челото й се търкулна капка пот. Пухкавият самоед я изгледа някак изненадано през рамо. – Не ме гледай така, ей сега ще те напляскам по дупето! – Животното изобщо не се трогна, понесе се към близките храсти, където пърхаше пиле.
Жената подрипна на здравия си крак, премествайки рязко напред патериците. Ако беше закъсняла със секунда, най-вероятно щеше да се строполи на асфалта, защото бе имала неблагоразумието да омотае края на каишката около китката си. Стисна здраво ръкохватките и се приведе напред. Балансът на тялото й не изглеждаше особено стабилен.
– Сара ...